Преди Айслин да успее да отговори, Хам я побутна по рамото. На момчето можеше да се разчита. Беше приготвило ядене за двама. Тя се усмихна с искрена благодарност и започна да се храни. След малко заговори замислено, сякаш разсъждаваше на глас:
— Странно е, че толкова много саксонски жени станаха жертви на норманската похот, само не и вие, Гуинет. — Измери с очи мършавата фигура на по-възрастната жена и продължи с измамна мекота: — Е, може би не е толкова странно…
После се приведе към чинията си. Болсгар тихо се изсмя. Дъщеря му скочи и извън себе си се нахвърли върху баща си.
— Естествено! Ти пак вземаш страната на саксонските свине, вместо да се застъпиш за собствената си дъщеря! Дано херцог Вилхелм запрати всички ви в калта, където ви е мястото!
Побесняла от гняв, тя побягна нагоре по стълбата и с все сила затръшна вратата на новата си стая.
Нощите бяха дълги и мразовити. Небето се спусна ниско над земята и дори кратките дни минаваха в полумрак. Оголелите дървета жално проскърцваха под напора на северния вятър. Щом поривите му отслабнеха, от блатата се надигаше мъгла и се стелеше над селището. Локвите и поточетата започнаха да замръзват. Дъждът все по-често се примесваше с мокри снежни парцали. Хората хвърляха над обичайните си вълнени одеяния мечи, вълчи и лисичи кожи. Убиваха се много животни и в залата непрекъснато миришеше на щавени кожи.
Айслин всеки ден посещаваше майка си, за да се убеди, че е добре настанена в новия си дом. Въпреки нежните й грижи, Майда все повече се затваряше в себе си. Хората разказваха на Айслин, че до късно през нощта водела разговори с духовете на мъртвите.
Гуинет правеше всичко, за да засили безумието й. Винаги, когато я видеше, заговаряше за прокълнатия й дом. Освен това й втълпяваше, че бившите й поданици я мразят и презират. Обърканият дух на Майда все повече се откъсваше от действителността. Започна да вари магически питиета, които щели да прогонят норманите от английска земя. Айслин скоро проумя, че няма смисъл да я разубеждава в безумните й надежди.
В един студен и ветровит ден, когато сивите облаци вихрено се носеха по небето, Хам се уви по-плътно във вълнения си шал и обърна гръб на поривите на вятъра. Доволно си каза, че ловът на животни с ценни кожи е минал много успешно. Ръцете и краката му бяха увити с прясно ощавени парчета, овързани с кожени ремъци, а голямата вълча кожа, зашита върху жакета, отлично топлеше мършавото тяло. В ръцете си стискаше билките, които беше взел от Майда по поръчение на Айслин. Спря за миг под навеса на една хижа, за да си поеме дъх.
— Ей, ти там! Хам!
Обърна се и видя Гуинет, застанала на прага на залата в леката си наметка.
— Ела тук! Веднага! — извика заповеднически тя. Момчето се подчини. — Иди да донесеш дърва за стаята ми! Огънят догаря, а тези каменни стени са леденостудени.
— Простете, милейди — отговори с учтив поклон Хам, — ала господарката ми е дала неотложно поръчение. Щом го изпълня, веднага ще ви донеса дърва.
Гуинет студено го изгледа.
— Проклет саксонски безделник! — избухна тя. — Какво ми говориш за някакво си поръчение! Не разбираш ли, че мръзна? Веднага донеси дърва!
— Ала господарката Айслин ми нареди…
— Няма такава господарка — отговори презрително Гуинет. — Айслин е курвата на лорд Вулфгар. Аз съм негова сестра, следователно господарката на този дом съм именно аз! Заповядвам ти да донесеш дърва!
— Моята господарка Айслин ме очаква — отговори упорито момчето. — Ще донеса дървата ви след това.
— Нещастен глупак! — изфуча Гуинет. — Ей сега ще се погрижа да те нашибат с камшик, както заслужаваш.
Двама от свитата на Вулфгар наблюдаваха отдалеч караницата и Гуинет заповеднически махна с ръка към тях.
— Хванете този безсрамник и го вържете на кола за мъчения. После го бичувайте, докато костите му се оголят.
Хам побледня от уплаха. Двамата нормани се поколебаха. Знаеха, че дължат послушание на сестрата на своя лорд, но много се съмняваха, че той би наложил такова тежко наказание за непослушанието на момчето. Служеха вярно на Вулфгар, защото го познаваха като разумен и справедлив господар. Трябваше ли да се подчинят сляпо на сестра му, когато заповедта й произтичаше от жесток каприз?
Очевидното им колебание раздразни още повече Гуинет.
— Аз съм сестра на Вулфгар и ви заповядвам да се подчините! Хванете го и го бичувайте!
Мъжете знаеха, че Вулфгар лично наказва провинените саксонци. В негово отсъствие с правата му се ползваше Суейн, ала тъй като викингът не се виждаше никъде, не се осмелиха открито да се противопоставят на гневната заповед и неохотно повлякоха момчето към кола за мъчения.