Айслин вдигна болното дете в скута си и го притисна до себе си, за да му даде част от собствената си топлина. Крехкото телце се вдигаше и отпускаше конвулсивно. Пъшкането на детето често се прекъсваше от силни пристъпи на кашлица. Хам трябваше да донесе камфорови листа, за да ги сварят и парата им да облекчи задуха на момиченцето. Къде ли се бавеше? Отдавна беше тръгнал. Досега винаги беше оправдавал доверието й. Нима се мотаеше точно днес, когато малката страдаше?
Когато дишането на детето се поуспокои, Айслин го подаде на майката и тръгна да търси Хам. Затвори вратата на хижата и се загърна плътно в топлата наметка. В този миг забеляза двамата нормани, които привързваха отчаяно отбраняващия се момък към кола за наказания. Дългите медноцветни къдрици се разпиляха по раменете й, когато хукна към тях и сърдито изкрещя. Сложи ръце на кръста си и се изстъпи пред двамата мъже с гневно святкащи очи. Френските думи излизаха от устните й ясни и режещи.
— Какво означава това? Кой зъл дух ви накара да заловите бедното момче, което изпълняваше поръчението ми, и да го вържете на кола в този дяволски студ?
— Лейди Гуинет ни заповяда — оправда се единият. — Хам отказа да изпълни заповедта й.
— Веднага го пуснете, глупаци такива! — заповяда решително Айслин. — Пуснете го, или ще се погрижа да си получите заслуженото от лорд Вулфгар!
— Не смейте! — изсъска зад гърба й Гуинет. — Вие нямате думата тук, Айслин!
Момичето смело се извърна и изчака Гуинет да се приближи.
— Значи така, Гуинет, осмелявате се да си присвоявате задълженията на лорд Вулфгар. Пак ли ще го лишите от полезен роб?
— Полезен? — изфуча побесняла Гуинет. — Този безделник се осмели да се противопостави на изричната ми заповед.
— Странно — проговори иронично Айслин. — Никога не ми е създавал трудности. Може би просто не умеете да се отнасяте добре с него. Той не е свикнал да угажда на женските капризи. Те само го объркват.
— Аз ли съм капризна? — изсъска Гуинет. — Ти пък си курва! Курвата на копелето! Безсрамна саксонска проститутка! Как се осмеляваш да ми противоречиш! В отсъствие на Вулфгар господарката съм аз. Никой не може да ми оспори правото да заповядвам!
— Никой не се съмнява, че много ви се иска са станете господарка, Гуинет. Ала Вулфгар не ви е дал това право. По-добре се подчинявайте на разпорежданията му.
— Няма защо да го питам! — процеди през зъби Гуинет. — Аз съм му сестра. Вие не сте му роднина.
Айслин гордо вирна глава.
— Не съм му кръвна роднина, вярно. Въпреки това знам за него повече, отколкото предполагате. Справедливата му ръка наказва злосторника бързо и заслужено за разлика от капризите ви. Той знае, че трябва да се отнася справедливо и любезно с поданиците си.
Гуинет презрително се изсмя.
— С удоволствие бих узнала откъде черпите тези познания. Как ви остана време да го опознаете? Нали нямахте търпение да се напъхате в леглото му! — Очите й гневно се присвиха. — Или храните надежда да спечелите сърцето му?
— Ако успея, той ще бъде възнаграден със същото — отговори хладно Айслин. — Ала се съмнявам, че някой е в състояние да му влияе.
— Глупости! Курвите винаги са съумявали да подчинят мъжа на желанията си. Стига малко да полюшнете бедра, и той изобщо няма да забележи, че го водите за носа. — В думите й се примесваха гняв и завист. Припомни си как брат й милваше тази саксонска вещица пред очите на всичките си хора, и едва не побесня от ярост при мисълта, че Рейнър също я желаеше. — Мъже! Малко повече заклъгленост и главите им се замайват! Ала не са в състояние да оценят истинската дама. Не всяка умее да излага на показ прелестите си…
— За какви прелести говорите? — промърмори подигравателно Айслин. — Дори пъпката на плачещата върба има повече чар от вас.
— Курва! — изграчи Гуинет. — Казват, че мъжките ръце карат женските тела да се закръглят. Ако е вярно, вие сте минали през ръцете на десетки мъже.
Айслин равнодушно сви рамене.
— А вие, скъпа Гуинет, не сте докосвана от никой друг, освен от родната си майка.
Гуинет напразно се опита да намери достоен отговор.
— Достатъчно! — изфуча най-после тя. — Няма да търпя безсрамието ви. — Обърна се към норманите и заповяда: — Съблечете му дрехите и го нашибайте с камшика. Да видим дали ще се осмели още веднъж да се противопостави на заповедите ми.
— Не! — извика Айслин и умолително се обърна към норманите: — Едно момиченце е тежко болно и Хам трябваше да ми донесе билки, за да облекчим страданията му. Той не е виновен. Направи само това, което му наредих. Нека първо отидем при детето. Щом се върне Вулфгар, ще му изложа случая и той ще реши дали момчето заслужава наказание.