Гуинет забеляза нерешителността на мъжете и усети, че положението се изплъзва от ръцете й.
— Не! Няма да отлагаме. Какво ме интересува някакво си саксонско, изчадие? Безсрамието на роба трябва да бъде наказано. Не се изпречвайте на пътя ми, нещастнице!
— Нямате право да заповядвате на норманите! — изкрещя в отговор Айслин.
Гуинет даде воля на гнева си.
— Оспорвате правата ми, така ли, жалка робиньо? Добре тогава, ей сега ще ви науча да се подчинявате! — Посочи с ръка към нея и изкрещя: — Хванете я! Вържете я до упорития хлапак!
Дори Хам разбра значението на френските думи. Умното момче отдавна се вслушваше в разговорите между норманите. Отчаяно се задърпа и изплака:
— Не! Не я докосвайте!
Мъжете бяха ужасени от бясната омраза на Гуинет, ала не се осмеляваха да дадат израз на чувствата си. За тях беше всекидневие да натупат някоя саксонска жена, но тази беше собственост на Вулфгар и това променяше нещата. Лордът жестоко щеше да се разправи с тях за нанесеното му оскърбление. Нека лейди Гуинет се излага на гнева му, те обаче нямаха намерение да го сторят.
— Хванете я! — изкрещя Гуинет, забелязвайки колебанието им. Когато най-сетне един от мъжете пристъпи към Айслин, Хам се изтръгна от ръцете на другия. Ала норманинът по-скоро имаше намерение да отдалечи момичето от побеснялата Гуинет, отколкото да й стори зло. Сложи ръка на рамото й, но Айслин не разбра намерението му. Отдръпна се и наметката остана в ръцете му.
— Не късай дрехите й, глупако! — изрева Гуинет. — Свали й гуната. Тя ми трябва.
— Така ли? Ето ви дрехата ми! — изкрещя ядно Айслин и с треперещи пръсти смъкна презглава гуната си. Хвърли я в калта пред Гуинет и я стъпка с крака. Леденият вятър уви тънката долна риза около тялото й, ала тя не усети студа в своята разгорещеност. — Много добре. Вземете си я сега.
Пронизителният глас на жената изсвистя като острие на меч в ледения вятър.
— Бичувайте я, чувате ли! Петдесет удара на голо! — Гласът й пресекна от омраза: — Когато брат ми се върне, няма да има и следа от прелестите ви.
Ала двамата нормани нямаха намерение да изпълнят заповедта. Първият отпусна камшика и отстъпи крачка назад. Другарят му го последва.
— Няма да го направим. Лейди Айслин излекува раните ни. Няма да й се отплатим по този жесток начин.
— Мръсни негодници! — изрева Гуинет и улови кожения камшик. — Сега ще ви покажа как да учите на послушание робите.
Вдигна ръка и с удесеторена от гнева сила я стовари върху гърба на Айслин. Коженият камшик изсъска като змия и се уви около крехката й плът. Младата жена потръпна от болка, ала от устните й не се изтръгна нито звук. В очите й нахлуха сълзи. Сви се и се опита да избегне следващия удар.
— Спрете!
Айслин смаяно се извърна. Суейн крачеше към нея с потъмняло от гняв лице. След него подтичваше Хам. Без съмнения верният прислужник беше изтичал да извика грамадния викинг.
Ослепяла от гняв, Гуинет отново вдигна ръка и камшикът изплющя във въздуха. Суейн светкавично улови китката й, захвърли камшика и го настъпи с крак. Опря ръце на хълбоците си и невъзмутимо отговори на унищожителния й поглед.
— Казах да престанете — изръмжа с дебелия си глас.
— Какво? — Гласът на Гуинет пресекваше от безпомощна ярост. Беше готова да избухне в сълзи. — Тази кучка най-после трябва да си получи заслуженото.
Викингът заплашително пристъпи напред.
— Чуйте ме добре, лейди Гуинет, защото животът ви зависи от онова, което ще ви кажа сега. Моят господар Вулфгар предаде това момиче в ръцете ми и заповяда да се грижа добре за него по време на отсъствието му. Нареди да го защитавам от мъже и жени. Айслин е негова и никога няма да допусна да я бичувате. Ако при завръщането си я намери обезобразена и в ужасни рани, не очаквайте милост за деянията си. Затова сега ще я отведа оттук и това е не само в нейна, но и във ваша полза. Вървете си с мир, лейди Гуинет, и не се противопоставяйте на волята на Вулфгар.
Без да й даде възможност да отговори, викингът взе наметката от норманина и загърна треперещото тяло на момичето. Айслин вдигна към него пълни със сълзи очи и се усмихна с нежна благодарност. Сложи ръка на рамото му и смутеният великан сърдито изръмжа, че отдавна е отвикнал от женските нежности. Младата жена с усмивка го остави и хвана ръката на Хам, за да отведе и него далеч от яростта на Гуинет. Двамата забързаха към болното дете, за да облекчат страданията му.
Айслин се приближи до буйния огън в залата и с потръпване си припомни всички подробности на този кошмарен ден. Трудно й беше да се отърси от страшните преживявания. Беше доволна, че поне момиченцето се почувства по-добре. Ала не можеше да забрави удара с камшик. Припомни си наказанието на Керуик и си каза, че някой ден може да привържат и нея към кола за мъчения и Вулфгар собственоръчно да я бичува. Потръпна от ужас, ала в същия миг страстно пожела още сега да се озове в силните му обятия, които да я утешат за преживяното унижение. Затвори очи и го видя пред себе си, меко усмихнат, с топли и нежни очи.