О, Господи! Май беше на път да се отдаде изцяло на чувствата си и да забрави повелите на разума. Как можеше да бъде сигурна, че ще се върне при нея непроменен? Права беше Гуинет — брат й можеше да доведе в къщи друга жена. Каква ли съдба щеше да й отреди тогава?
Невъзможно. Тя беше сигурна, че раздялата е също така тежка за него, както и за нея. Нима всичко беше лъжа? Целувките му? Горещата му прегръдка?
Остави настрана бродерията и се надигна с тежка въздишка. Какво да прави? Може би все пак е по-добре да избяга, за да запази последните остатъци от гордостта си…
Керуик вдигна очи към нея. Очите му замислено оглеждаха стройната фигура. Ръцете на момичето нежно се плъзнаха по струните на арфата. Не беше докосвала любимия си инструмент след пристигането на норманите. Нестройни звуци пронизаха тишината на голямата зала и отекнаха в каменните й стени.
Керуик с болка си припомни деня, в който баща й беше дал съгласието си за сватбата. Тогава му беше обяснил, че дъщеря му свири на арфа само когато е потисната или тъжна. А тя правеше точно това след известието за предстоящата сватба. Керуик почувства, че, както и тогава, сърцето й търси утеха в мрачната мелодия.
Надигна се и пристъпи към нея. Посегна към ръката й и ласкаво я стисна. Айслин вдигна натежалите от сълзи ресници и от гърдите й се изтръгна мъчителна въздишка.
— О, Керуик, толкова се уморих от постоянните разправии с Гуинет. Какво да правя? Да се откажа от мястото си в леглото на лорда и да предоставя на Гуинет да властва необезпокоявана над дома ни? Смяташ ли, че ще стане по-справедлива и ще се отнася по-добре с крепостните, ако се махна оттук?
— Напротив — отвърна младежът. — Ще се държи още по-непоносимо, защото няма кой да я връща в правия път. Вие сте единствената, която в отсъствие на Вулфгар се опълчва срещу омразата й. Баща й затваря очи пред грубостите й, а Суейн е зает с хората си и не й обръща внимание. Аз също не съм повече от обикновен роб — заключи с горчива усмивка той.
— Какво да сторя, за да я вразумя? — попита горчиво Айслин. — Нямам никакви права. Всеки норманин може да направи с мен, каквото си поиска.
Керуик се приведе към нея.
— Вие сте под защитата на Вулфгар. Гуинет не може да ви стори нищо. След онова, което се случи днес, хората му много добре знаят как да се държат с вас. Надявам се и Гуинет да го е разбрала. Вие сте единствената, която може да защити крепостните от капризите и жестокостта й. Не бива да бягате.
— Вие няма да ме освободите от задълженията ми, нали, Керуик? — попита с горчива усмивка тя.
— Не. Както и вие не ме освобождавате от моите.
Айслин се усмихна и на сърцето й олекна.
— О, Керуик, май сте отмъстителен.
— Не — усмихна се весело младежът и продължи с шеговит тон: — Годеникът, осмян пред целия свят, рядко е благороден.
Айслин го изгледа отстрани.
— Струва ми се, че раните ви бързо зарастват, Керуик. И не оставят белези.
— За кои рани говорите, милейди? За сърдечните ли? Старая се да ги прикривам, но ви уверявам, че сърцето ми е същото, както преди. — Той погледна дълбоко в сините очи и продължи: — Ти си все така красива, Айслин.
Айслин се извърна, но остави ръката си в неговата.
— Не се бой от нищо, мила. Не искам да те притеснявам. Знам, че се държах егоистично, но те желаех с цялата си душа. Искам смирено да се извиня, че те измъчих с желанието си.
Айслин се надигна на пръсти и бегло го целуна по бузата.
— Нека останем завинаги приятели, Керуик.
Зад гърба й прозвуча пронизителен, коварен смях. Айслин се обърна стреснато и се озова лице в лице с Гуинет. Майда скочи от тъмния си ъгъл и веднага напусна залата.
Гуинет застана пред тях с опрени на кръста ръце. В ъглите на устните й играеше злобна усмивка.
— Брат ми ще се радва да чуе, че през време на отсъствието му любовницата му се забавлява с други мъже. — Безцветните очи просветнаха доволно. — Кълна ви се, че лично ще се погрижа да му го съобщя.
Керуик сви ръце в юмруци. За първи път в живота си усещаше неудържимо желание да удари жена. Айслин обаче се усмихна с добре изиграна веселост.