Ала старецът се задържа на седлото. Лявото му рамо беше напълно безчувствено и той направляваше коня си само с колене. Вулфгар спря за миг, но противникът му смело измъкна тежкия меч от ножницата и пришпори коня към норманина. Тогава Вулфгар захвърли щита и копието и също извади меч. Дългото острие блесна като светкавица във въздуха.
Без да чака заповед от господаря си, Хън се хвърли срещу врага. Остриетата се кръстосаха със звън. Жребецът на Вулфгар беше в стихията си: извърташе се винаги така, че господарят му да е лице в лице с противника си. При това притискаше мощната си гръд към тялото на другия кон. Скоро животното се дръпна изплашено и се препъна в храсталаците. Вулфгар многократно стовари тежкия меч върху острието на противника си или върху бронята му.
Последният удар улучи шлема. От главата на саксонеца потече кръв, ръката му все повече натежаваше. Рицарят разтърси глава и направи опит да вдигне лявата си ръка, ала усилията му останаха напразни. Не му оставаше нищо друго освен да парира нападенията на Вулфгар, докато конят на норманина изблъскваше неговия все по-назад. Острието на норманския меч все по-често изсвистяваше във въздуха — бързо и силно.
Скоро Вулфгар сграбчи меча с две ръце и с триумфален вик го стовари върху оръжието на противника си. Острието на англичанина се строши и мечът на Вулфгар се заби дълбоко в дясното му рамо. Мъжът остана напълно безпомощен. Двете му ръце висяха отстрани. Вулфгар дръпна юздите, докато противникът му безмълвно наведе глава в знак, че се предава. Норманинът можеше спокойно да запише на знамето си нова победа.
Обърна се да види какво става със спътниците му и със задоволство установи, че другите двама противници вече са неспособни за бой. Свалиха щитовете и оръжията на саксонците и ги изпратиха като пленници при Вилхелм, за да определи по-нататъшната им съдба.
Вулфгар продължи пътя си. Небето още повече потъмня и сякаш докосна земята. Имаха чувството, че всичко се смесва в мрачна сива маса, от която се изливаха ледени капки дъжд. Седлата се намокриха и станаха плъзгави. Струваше им големи усилия да се държат върху тях. Мъжете потънаха в мрачно мълчание и рядко разменяха някоя дума помежду си. Ала бдителността им не отслабваше. Яздеха в настъпващата нощ сред мрачната английска земя, винаги готови да посрещнат неочаквано нападение.
По някое време Вулфгар дръпна юздите и вдигна ръка. Недалеч пред тях се чуваха гневни проклятия. Даде сигнал за слизане от конете. Спътниците му предадоха юздите на ратаите, опънаха лъковете и тръгнаха напред. Рицарите ги последваха на коне с готови за бой копия.
В долинката течеше поточе. Там, където минаваше пътеката, сега се беше образувала огромна кална локва. В нея беше заседнала каруца с четири деца и две жени. Двама мъже и едно силно момче се опитваха да я извадят. По-възрастната жена напразно плющеше с юздите по гърбовете на изтощените коне. Единият от мъжете, еднорък гигант, се надигна с проклятие на уста. В този миг забеляза четиримата рицари и замръзна на мястото си. Внезапното му замлъкване накара останалите да вдигнат очи. Децата уплашено захленчиха.
Вулфгар се приближи и внимателно огледа заседналата кола. После даде знак на хората си да свалят оръжията. Не ги заплашваше опасност от страна на тези бедняци.
Хън застана плътно пред най-възрастния мъж и Вулфгар насочи копието в гърдите му.
— Предайте се без бой. Не е приятно да се умре в такъв мрачен ден.
Едноръкият кимна мълчаливо. В очите му се четеше страх. Откъм колата се чу шум. Скоро се появи малко момче с грамаден меч, висок почти колкото него.
— Аз ще се бия с теб, норманино — изхълца от напрежение детето и от очите му потекоха сълзи. — Аз ще се бия!
— Майлс! — изплака по-младата жена и скочи от колата. Прегърна момчето и се опита да го дръпне настрани.
Ала малкият се изтръгна от ръцете й и упорито вдигна очи към Вулфгар. Дъждът се лееше на потоци по лицето му.
— Вие убихте баща ми — изплака сърдито детето. — Ала аз не се страхувам от вас.
Грамадният рицар сведе очи към безстрашното малко същество и откри в погледа му нещо от дивата упоритост на ранното си детство. Вдигна копието и го заби в земята, за да покаже на детето бойния флаг с избродирания на него герб. По лицето му се разля благосклонна усмивка.