По-възрастната от жените им беше раздала по парче хляб и те нетърпеливо го погълнаха. Вулфгар си припомни времето, когато го изгониха от богатия му дом, и си каза, че никога няма да се почувства отново лек и безгрижен като през онези незабравими детски години. Обърна се към Боуейн и му заповяда да свали от колата пушен свински бут, а после да го разпредели между саксонците. Даде им и пресен хляб. Сърцето му се стопли, като видя веселите лица на дъвчещите дечица. Сигурно седмици наред не бяха вкусвали месо. Потънал в мислите си, се отдалечи от колата им и се запъти към огъня. Седна под едно дърво и без да обръща внимание на подгизналата земя, затвори очи. В съзнанието му веднага изникна цъфтящо младо лице, обрамчено от буйни медноцветни къдрици, с полузатворени в страстна отдаденост виолетово-сини очи, с меки топли устни, които се разтваряха да го приемат. С усилия отвори очи и се загледа в съскащите пламъци на огъня.
Когато се огледа, видя приближаващата се Хайлан. Младата жена почувства как погледът му се плъзна по стройната й фигура и несигурно се усмихна. Ръцете й придърпаха вълнената наметка. За момент Вулфгар се изкуши да я хване за ръка и да я отведе навътре в гората, да разстеле наметалото си и да я вземе без много приказки. Жената беше красива, с тъмни къдрици и черни като въглен очи. Може би близостта й щеше да му помогне да забрави мъчителния копнеж по Айслин. Ала се учуди сам на себе си, защото приключението не го привличаше. Нима онази златокоса вещица дотолкова го беше замаяла, та дори отдалеч му се струваше по-желана, отколкото живата жена, която можеше да докосне?
О, тия жени! Много добре знаеха как да накарат мъжа да страда. Айслин не правеше изключение, напротив! Никога не беше срещал жена, която да събуди в сърцето му толкова силна страст. Последната им нощ беше оставила незаличими следи в душата му. През онези часове тя беше станала негова без остатък. Сега, далеч от нея, мъжът знаеше какво е искала да му каже.
Колко му се искаше да я прокълне, да я нарече пресметлива кучка! Ала повече от всичко желаеше да я има до себе си, да я милва и целува с цялата си нежност.
— Вие говорите много добре английски, милорд — обади се Хайлан. — Ако не бях видяла флага, щях да ви сметна за някой от нашите.
Вулфгар изръмжа нещо неразбираемо и отново се загледа в огъня. В лагера цареше тишина. Мъжете му бяха налягали върху измокрените одеяла. Тихите проклятия издаваха недоволството им. Децата вече спяха под топлите кожи в колата.
Хайлан се покашля и отново се опита да изтръгне Вулфгар от мрачните му мисли.
— Искам да ви благодаря, че бяхте толкова великодушен към сина ми, милорд. Майлс е същият като баща си.
— Смело момче — промърмори Вулфгар. — Сигурно и мъжът ви е бил такъв.
— Гледаше на войната като на игра — прошепна замислено Хайлан.
Вулфгар вдигна очи и тя веднага отговори на погледа му.
— Позволявате ли да седна, милорд?
Мъжът кимна и тя побърза да коленичи пред огъня.
— Знаех си, че ще ме направи вдовица — продължи тихо Хайлан. — Обичах го, въпреки че беше избран от баща ми и от мен не се изискваше нищо друго освен да се подчинявам. Ако не бяха дошли норманите, съдбата щеше да го отведе на някое друго бойно поле, където да намери смъртта си. А сега трябва да се грижа съвсем сама за себе си и сина ни. — Погледна Вулфгар и добави: — Вече не му се сърдя. Примирих се със смъртта му.
Усмихна се, без да сваля поглед от потъналия в мрачно мълчание Вулфгар. Черните й очи не изпускаха нито една подробност от лицето му.
— Странно, но ми се струва, че не се държите като норманин, милорд.
Вулфгар вдигна вежди.
— А как според вас се държат норманите, госпожо?
— Не съм и предполагала, че са толкова любезни — отговори с усмивка тя.
Мъжът се изсмя и отговори:
— Уверявам ви, че нямам нито рога, нито раздвоена опашка. Ако ни погледнете без предразсъдъци, ще установите, че сме съвсем нормални хора. Не обръщайте внимание на слуховете, които се разнасят из Англия.
Хайлан се изчерви и промърмори някакво извинение.
— Не исках да ви обидя, милорд. Ние сме ви много задължени за помощта. Не можете да си представите колко се зарадваха децата на разкошната вечеря. Вече месеци наред не сме вкусвали месо. Рядко се осмелявахме да палим огън, защото се страхувахме от разбойниците.
Вдигна ръка над огъня, наслаждавайки се на топлината му. Вулфгар проследи движенията й и в спомена му изникнаха тънките пръсти на Айслин, най-лекото докосване на които беше достатъчно да възпламени страстта му. Гневно си забрани да мисли за тази жена. Чернокосата насреща му очевидно нямаше нищо против да сподели постелята му тази нощ. Думите й бяха прозвучали като покана. Да бъде проклет, ако се остави да го натикат в ролята на сляпо влюбен годеник, който има очи само за бъдещата си жена! Ще продължи да взема в леглото си всяка, която е пожелал.