Стана и решително посегна към ръката на Хайлан. Младата жена стреснато вдигна очи, ала не се възпротиви. Тъмните й очи се втренчиха в неговите. Мъжът кимна с глава в посока към гората и тя отлично разбра намерението му. Последва го между дърветата и съпротивата й скоро отслабна. Захвърли съмненията си и ускори крачка. Желанието изгаряше сърцето й.
Откриха увит в бръшлян дъб, който образуваше нещо като балдахин над струпаните на земята сухи листа. Вулфгар разстла наметката си и притегли Хайлан в ръцете си. Покри лицето й с изгарящи целувки и ръцете му се плъзнаха по гърдите и гърба й. Необузданата му страст събуди в сърцето й горещо желание. Започна да отговаря на милувките му, обви ръце около врата му и се притисна до него с цялото си тяло. Двамата бавно се отпуснаха на земята. Хайлан забрави всякакъв срам, захвърли наметката си и страстно притисна бедра до неговите. Пръстите й се плъзнаха под кожения жакет и замилваха гърдите му.
Вулфгар сръчно развърза шнуровете на селската й блуза и разголи гърдите й. Когато жадните му устни се впиха в тъмното зърно, Хайлан едва не извика. Притисна се още по-силно до него и изви младото си тяло, за да го почувства плътно до себе си.
Възбудата беше толкова силна, че Вулфгар се самозабрави.
— Айслин, Айслин — промълвиха дрезгаво устните му. Топлото женско тяло веднага се скова. Хайлан рязко се отдръпна.
— Какво казахте?
Вулфгар я погледна и едва сега осъзна какво беше сторил. Хайлан почувства, че възбудата му отслабна, и в сърцето й се надигна гняв. Мъжът с въздишка се отдели от нея и отчаяно скри лице в ръцете си.
— Ах ти, вещице, нима ме преследваш дори в обятията на другите жени?
— Какво? Аз ли съм вещица? — изфуча Хайлан. — Нека тогава вашата прекрасна Айслин се погрижи да задоволи мъжествеността ви. Аз съм била вещица! О! — изплака тя и скочи.
Вулфгар чу гневните й стъпки обратно към лагера и се засрами от държанието си. Как можа да се прояви като непохватно момче, което не може да се справи с първото си момиче! Надигна се и замислено се вгледа в обкръжаващия го мрак.
Само мирният живот в Даркенвалд беше виновен за тази глупава постъпка.
— Омекнал съм — промърмори сърдито той и се надигна.
Ала на път към огъня в съзнанието му отново изникна великолепната медноцветна коса, разпиляна по раменете на възлюбената му. Струваше му се, че усеща дъха й. Пъхна се под каруцата, уви се с наметката и опря ръка до лицето си, сякаш искаше да почувства мекото лице на Айслин до своето. Затвори очи и този път не можа да отблъсне спомена за двете виолетово-сини очи, които нежно се впиваха в неговите.
Първите утринни лъчи осветиха дъждовните капчици по оголелите клони и те заблещукаха като скъпоценни камъни между парцалите на мъглата. Вулфгар се събуди и жадно вдъхна аромата на печено свинско и гъста зеленчукова супа. Огледа се и видя, че жените вече приготвят закуската. Измъкна се изпод каруцата и протегна скованите си крайници. Почувства се весел и необременен с грижи, изпълнен с красотата на този ранен час.
Хайлан отдавна поглеждаше с тревога към спящата фигура. Загрижено се питаше как ли ще се отнесе към нея на сутринта. Ала мъжът сякаш беше заличил от съзнанието си и нея, и случилото се през нощта. Без да я поглежда, свали горните си дрехи и отиде да се измие.
После грижливо се облече и седна до огъня заедно с Гоуейн и Милбърн. Хайлан им поднесе закуската с треперещи ръце, цялата поруменяла. Ала мъжът продължи да разговаря с рицарите си и весело да се смее на шегите им. По-късно, когато Милбърн пристъпи към нея, за да си поиска второ парче месо, младата жена се осмели да го попита:
— Бихте ли ми казали, милостиви господарю, коя е тази Айслин?
Рицарят вдигна изненадано глава. После хвърли бърз поглед към Вулфгар и колебливо отговори:
— Тя е… господарката на Даркенвалд.
Обърна се и седна на мястото си. Хайлан смутено извърна глава. Мисълта й трескаво работеше. Скоро Гоуейн пристъпи към нея и галантно я заговори:
— Ние, войниците, нямаме често случай да бъдем поглезени от нежни женски ръце, госпожо. Бях много щастлив да прекратя постенето с тази прекрасна закуска и сега искам да изразя благодарността си.
Хайлан не отговори на шеговития му тон.
— Какъв е Вулфгар, уважаеми рицарю, бихте ли ми обяснили? Какво общо има с Даркенвалд?
— Той е господар на тези земи — отговори сериозно Гоуейн.