Айслин отблъсна ръцете му и скочи.
— До днес нито веднъж не съм съжалила за сторената глупост, сър Рейнър. Вулфгар е господар на този дом и аз съм негова. Решението ми е правилно. Вие притежавате ли нещо друго, освен коня, с който всеки миг можете да офейкате?
Мъжът се надигна в целия си ръст и прокара ръка по копринените коси.
— Жалко, че не мога да остана по-дълго. Така щях да ви докажа колко се лъжете, Айслин. — Вдигна рамене и отстъпи крачка назад. — Ала имам на разположение само няколко часа. Заминавам за крайбрежието с важни писма. Корабът на Вилхелм ме очаква.
— Щом е толкова спешно, какво още ви задържа тук? — попита сърдито тя.
— Наистина е спешно и скоро ще продължа пътя си. Ала желанието да ви видя ме доведе тук, гълъбице — отговори с широка усмивка рицарят.
— Нали ме видяхте! Няма да ви задържам повече. Желаете ли да ви приготвя храна за из път? Мога ли да направя нещо, което да ускори заминаването ви?
— Нищо, гълъбице. — Рейнър сложи десница върху сърцето си и продължи: — Бих се опълчил дори срещу смъртта, за да остана още минута в компанията ви.
На втория етаж се отвори врата и Рейнър отстъпи назад. Скоро на горния край на стълбището се появи Гуинет.
Айслин гневно прехапа устни, защото другата беше облечена в любимата й златножълта гуна, в която Вулфгар й се възхищаваше толкова много. Ала когато Гуинет заслиза по стълбата, на устните й се появи подигравателна усмивка. Плоската гръд на съперницата й направо се губеше в новите одежди.
Гуинет недоверчиво огледа двамата, после се усмихна на Рейнър.
— Вече се съмнявах, че ще ви видя отново, рицарю — поздрави го тя.
— Но как така, демоазел! Вашата прелестна фигурка беше винаги пред очите ми — увери я Рейнър. — Знайте, че не мина нито ден, без да си припомня за вас.
— Думите ви разтапят сърцето ми като сняг на слънце, ала се боя, че само се подигравате с мен — отговори Гуинет.
— Не сте права, сладка моя. Никога не бих си позволил подобно нещо. Но нека си кажем истината: воинът често забравя очакващата го у дома любима, когато притисне в обятията си нежно женско тяло.
— Колко са непостоянни мъжете! — въздъхна Гуинет и отправи зъл поглед към младото момиче. — Забравят любовниците си по-бързо, отколкото си поемат дъх след задоволяване на страстта си. Няма смисъл да ги чакаме вярно и предано. Най-добре е да се махнем някъде далеч, за да не бъдем отблъснати при завръщането им. Сигурно друга жена отдавна е заела мястото ни.
Айслин се протегна и спокойно отговори:
— Не мерете мъжете с най-късата мярка, Гуинет. Аз предпочитам по-дългата, защото само така се разкрива истинската им стойност. Затова и мога да се откажа от ласкателствата на някой фукльо. Предпочитам да позная истинския мъж по делата.
Без да се обърне, младата жена изкачи стълбите. Гуинет я проследи с гневен поглед и презрително изръмжа:
— Ако си въобразява, че брат ми ще се промени заради нея и ще бърза да се върне в обятията й, тя е полудяла.
Рейнър потисна усмивката си и проговори със свиване на раменете:
— Не мога да разбера жените. Задоволявам се да ги обичам. — Посегна към ръката й и я повлече подире си. — Ела с мен, сладката ми, остави ме да почувствам мекотата ти.
Неочаквано жената затропа с юмруци по гърба му.
— Веднага ме пуснете!
Рейнър изненадано я пусна и Гуинет едва не падна по гръб.
— Защо скрихте от мен, че и вие сте спали с тази саксонска курва? — изсъска тя. — Забавлявали сте се с нея и сте ме мамили.
Рейнър се усмихна самодоволно и спокойно се отпусна в близкото кресло.
— Не съм си и помислил, че това ще ви интересува.
Гуинет се хвърли на колене пред него и улови загорялата от слънцето ръка. Очите й умолително потърсиха неговите.
— Как да не се тревожа? Не се шегувайте с мен! Нали се обичаме? Затова трябва да бъдем откровени един с друг, да делим добро и зло. — Ноктите й отчаяно се впиха в кожата му. — Никога няма да се примиря, че съм отстъпила първото място на някаква си курва.
Рейнър недоволно отблъсна ръката й.
— За нещастие то вече се случи, мила моя.
Разкъсвана между ревността и страстта, Гуинет избухна в плач.
— Мраза я — изхълца тя. — Мразя я толкова, колкото обичам вас.
Рейнър доволно се усмихна. Сложи ръка под брадичката й и вдигна лицето й към своето. Целуна я и нежно проговори:
— Онова стана веднага след страшния бой за Даркенвалд — промърмори дрезгаво той. — То нямаше нищо общо с любовта, повярвайте ми.
Устните му се впиха в нейните, отначало меко, после все по-настойчиво. Гуинет усещаше нарастваща възбуда. Надигна се и се озова в скута му. Рейнър започна да милва гърдите й. Докосването до финия лен отново извика в спомените му буря от сладостни усещания. Айслин беше носила тази гуна в нощта преди заминаването му!