— Искате да изплашите рибите ли, гълъбице?
Младата жена изписка уплашено и се извърна. Рейнър е усмивка пристъпи към нея. Коленете й омекнаха. Притисна се към мощното стъбло, докато очите й страхливо се взряха в мъжкото лице, за да разгадаят истинските му намерения.
— Разхождах се из гората и се наслаждавах на тишината й, когато видях следите ви на пътечката. Не е много разумно да се отдалечавате от дома си. Има мъже, които… — Спря за миг, забелязал страха й, и се облегна на стъблото на дъба. — Ах, разбира се, малка моя. Изплаших ви, нали? Моля да ми простите. Разтревожих се за вас. Нямах намерение да ви стресна.
Айслин гордо изправи глава.
— Не се боя от никой мъж, рицарю.
Гласът й прозвуча високомерно, ала сърцето й трепереше от страх.
Рейнър се изсмя.
— Ах, гълъбице, Вулфгар все пак не успя да ви опитоми, нали? Вече се боях, че е изстудил горещата ви кръв.
Изправи се и пристъпи към брега. Клекна и се загледа във водата. След малко отново се обърна към нея.
— Зная, че ме смятате за насилник, Айслин. Ала си припомнете, че съм войник и съм длъжен да въртя меча в защита на господаря си. — Хвърли няколко камъчета във водата и продължи: — Може би съм си загубил ума, ала кой би ме обвинил, че съм така замаян от съвършената ви красота, та понякога се боя за разума си? — Надигна се и втренчи очи в нейните. — Защо ме карате да ви разкрия най-интимните си мисли, Айслин? Толкова много искам да завоювам разположението ви! Защо не ме дарите поне с искрица надежда?
Айслин смутено поклати глава.
— Не настоявайте, Рейнър. Никога не съм ви окуражавала да посегнете към ръката ми. Нямам какво да ви предложа. Освен това съм собственост на Вулфгар. Заклех се да му бъда вярна. Нима искате да го измамя?
Ръката му посегна към тежката къдрица на гърдите й.
— Нима не вярвате, че ви желая заради самата вас, Айслин? Защо ми нямате доверие? Вие сте по-красива от всички жени, които съм познавал, затова ви желая с цялото си същество.
— Аз принадлежа на Вулфгар — отговори тихо тя.
— Никога не говорите за собственото си сърце, Айслин. Никога не признавате на кого всъщност принадлежи то. — Тъмните очи я пронизваха. — Много ми се иска да не бях убивал баща ви, мила, за да можеше и той да се наслаждава на живота заедно с нас. Бих дал цялото богатство на семейството си, за да ви върна предишното положение. — Вдигна мощните си рамене и продължи: — Ала случилото се не може да се върне. Заклевам ви в доброто ви сърце, простете ми! Подарете ми любовта си, за да се уталожи най-после болезненото желание в гърдите ми.
— Не мога — въздъхна тя. — Винаги, когато срещна очите ви, си припомням злото, което причинихте на мен и семейството ми. Нищо не може да заличи кръвта по ръцете ви.
— Аз съм войник, а вашият Вулфгар е не по-малко изцапан с кръв от мен.
Погледът му се плъзна по изваяното лице: сведените клепачи, обкръжени от гъсти тъмни мигли, светлата, опъната кожа, розовите страни и свежите, подканващи за целувка устни. Пожела я с всяка фибра на тялото си.
Айслин вдигна очи и тихо продължи:
— Кой познава сърцето ми освен Бог, рицарю? Вулфгар ме поиска и аз му се отдадох. Сърцето ми би се обърнало по-скоро към него, отколкото към вас…
Рейнър се намръщи.
— Как се осмелявате да произнесете пред мен името на това куче! Какво има той, което липсва у мен? Той е само едно безименно копеле, което тича от битка към битка и се бие като наемник за шепа злато. Аз съм рицар от благороден дом, свързан с херцога по роднинска линия. Ако станете моя, скоро ще ви представя в двора.
Протегна ръка, сякаш очакваше Айслин да отговори на жеста му. Ала момичето поклати глава и се извърна.
— Не мога. Дори ако Вулфгар ме отблъсне, аз съм част от имуществото му и трябва да му се подчинявам. Никога не би ме освободил. — Тя се усмихна и плъзна ръка по мощното стъбло на дъба. — Ала не се отчайвайте, сър Рейнър. Лейди Гуинет ви намира извънредно привлекателен и с удоволствие би се подчинила на желанията ви. Няма нужда да си губите времето с мен.
— Не се подигравайте — изръмжа Рейнър. — Как да заменя бялата гълъбица с мършава кокошка! Не смейте да говорите такива неща!
Посегна и улови ръката й. Айслин не успя да му избяга.
— Смилете се над мен! Желанието да ви имам ме убива. Подарете ми поне една нежна дума, дарете ме с искрица надежда!
— Не мога — пошепна младата жена и напразно се опита да се освободи. Видя жадния пламък в очите, му и още повече се уплаши. — Недейте, умолявам ви! Не го правете!
Рейнър обхвана с ръка лакътя й и понечи да я целуне по тила, докато другата му ръка се плъзгаше по талията й.