— Не се съпротивлявайте, гълъбице. Та аз съм луд по вас — мърмореше в ухото й дрезгавият му глас.
— Не! — изпищя Айслин и се дръпна с все сила. Измъкна от ножницата малката си кама и заплашително я насочи към гърдите му. — Никога вече, Рейнър! Никога няма да ви допусна до себе си!
Рейнър се изсмя с глас.
— Виж ти, женичката имала темперамент!
Дългите силни пръсти светкавично се впиха в китката й. Младата жена изпищя и камата падна на земята. Дясната му ръка се зарови в косите, лявата изви ръката й на гърба. Рейнър я притисна до себе си, усещайки с всяка фибра на тялото си потръпващите млади гърди и гъвкавите силни бедра.
— Ей сега ще опитам повторно сладката птичка — промърмори мъжът и впи устни в нейните.
Айслин отчаяно се изтръгна от ръцете му и се удари в стъблото на дъба. Очите й святкаха, гърдите конвулсивно се повдигаха от страх и безпомощна ярост. Рейнър се изсмя и отново се нахвърли отгоре й.
Внезапно се чу странен, свистящ звук. Тежка бойна брадва се заби в стъблото само на педя от главата на мъжа. Рейнър се обърна рязко и ужасено застина на мястото си, като забеляза застаналия на десетина крачки от тях Суейн.
Викингът беше преметнал лъка си през рамо, а в краката му лежаха навързани убитите току-що гълъби и зайци. Айслин се стрелна към него, ала Рейнър веднага осъзна, че викингът е без оръжие. Извади тежкия си меч и препречи пътя на жената. Тя изпищя и напразно се опита да се изтръгне от ръката му, за да се скрие зад сигурния гръб на северняка.
В следващия миг Суейн издърпа бойната си брадва, завързана за дълъг кожен шнур, от стъблото на дъба, и застана пред рицаря в бойна готовност. Излъсканото до блясък острие и тънкият му връх заплашително блеснаха на слънцето. Брадвата беше небрежно преметната през рамото на собственика си и въпреки това можеше всеки миг да се забие в тялото на противника.
Рейнър пристъпи няколко крачки напред и спря. Лицето му беше разкривено от гняв. За кой ли път този наемник се изпречваше на пътя му! За миг се изкуши да замахне с тежкия си меч и да го стовари върху главата му, ала нещо дълбоко в сърцето му го принуди да се откаже от намерението си. Припомни си с какво спокойствие викингът прикриваше гърба на Вулфгар сред най-ожесточената битка и сякаш чу ужасното свистене, с което брадвата му се забиваше в човешките глави. Почувства се на косъм от студената сянка на смъртта и се опита да се овладее.
С треперещи от гняв ръце пъхна меча обратно в ножницата. Разпери ръце, за да убеди врага в мирните си намерения и унижено отбеляза изписалата се по лицето му усмивка. Викингът отпусна ръка и невъзмутимо отбеляза:
— Пазете се, Рейнър! Моят господар Вулфгар постави тази жена под своя закрила и аз стриктно изпълнявам задълженията си. Не ме интересува, че ще строша някой и друг френски череп.
Рейнър внимателно подбра думите си.
— Ти също се пази, белокоси езичнико. Някой хубав ден ще си поговорим отново. Тогава мечът ми ще остави кървава следа в белите ти къдрици.
— Както желаете, Рейнър — ухили се още по-широко викингът. — Гърбът ми е достатъчно широк и няма да го сбъркате. Ала вярната ми приятелка бди — допълни той и вдигна брадвата. — Жадна е да разцелува онези, които се осмеляват да насочат оръжията си към мен. Ако желаете, ще се запознаете с нея още сега… — Погледът, насочен към излъсканото стрие, беше почти нежен. — Мадмоазел Смърт.
Айслин се показа иззад гърба му и с доверие положи ръка върху мощната му китка. Очите й се впиха в бледото лице на норманския рицар.
— Търсете другаде забавленията си, Рейнър. Махнете се от очите ми и ме оставете най-после на мира!
Когато след малко Айслин се прибра в къщи, Гуинет се разхождаше гневно напред-назад из залата. Цялата трепереше от гняв.
— Какво има между вас и Рейнър? — изсъска тя. — Отвори си устата, саксонска мръснице!
Айслин също се разгневи. Очите й засвяткаха, ала невъзмутимо вдигна рамене и отвърна:
— Нищо, което да ви засяга, Гуинет.
— Той излезе от гората, а след него и вие. Пак ли му се хвърлихте на врата?
— Пак? — повтори с вдигнати вежди Айслин. — Да не сте полудяла? Как ще се хвърля на врата на негодник като него!
— Нали е спал с вас! — изсъска задавено Гуинет. — Май не ви стига, че брат ми се държи като дете за полите ви. Искате всеки мъж да чезне от любов, нали?
Айслин с усилия запазваше самообладание.
— Рейнър никога не ме е любил така, както си мислите. Взе ме насила, не разбирате ли? Този човек уби баща ми и заради него мама полудя. Как се осмелявате да твърдите, че го желая!
— Той ще ви предложи много повече от брат ми. Произходът му е благороден, а семейството му е много влиятелно.