Айслин презрително се изсмя.
— Не ме интересува. Брат ви е мъж, какъвто Рейнър никога няма да бъде. Щом толкова го харесвате, вземете си го. Давам ви благословията си. И без това си приличате.
Обърна се и изтича нагоре към спалнята.
С изключение на Вашел всички от свитата на Рейнър получиха по един ритник от тежкия му ботуш. Мъжете сънено възседнаха конете си и препуснаха през хълмистата местност към крайбрежието на Хейстингс. Рейнър яздеше начело, докато другарите му изоставаха. Вашел се държеше в голямата група, за да избегне лошото настроение на братовчед си. Миля след миля се изнизваха под гърмящите конски копита, а предводителят на малката група ставаше все по-мрачен.
За да забрави преживяното унижение, Рейнър се опитваше да се утеши с мисълта, че Вулфгар е спечелил Айслин само е помощта на богати подаръци. Не му се вярваше, че някакъв безименен рицар е в състояние да завоюва благоразположението на една жена, без да я обсипва с богати дарове. По-рано, докато царуваше мир, Вулфгар не играеше никаква роля в светския живот на двора. Ако бяха верни твърденията на Вашел, той даряваше дамите с вниманието си само за кратко време и безцеремонно се освобождаваше от тях, когато задоволеше любопитството си.
По дяволите! Нека се забавлява колкото си иска с придворните дами. Но той беше човек на приключенията и много лесно можеше да си счупи врата при някое от тях… Тогава оставаше само да изтръгне Айслин от сляпата привързаност към мнимия й господар. Хиляди планове се оформяха в главата му, ала той веднага ги отхвърляше, тъй като никой не обещаваше успех.
Когато пред тях изникнаха крепостните стени на Хейстингс и мачтите на корабите в пристанището, Вашел чу облекчените въздишки на мъжете. Всички се радваха на перспективата да се наспят както трябва. След като предадат писмата, щяха да се настанят в някоя кръчма, да се подкрепят добре, да изпият по чаша бира и да се изтегнат в меката постеля.
Слънцето вече се издигаше, когато четирима мъже подкараха конете си по стръмния път, който извеждаше от Хейстингс. Рейнър отново беше начело. Лицето му беше почти толкова мрачно, колкото и предишния ден. Гневът го караше нетърпеливо да пришпорва жребеца си. Този път избра посока навътре в страната, за да не даде възможност на евентуални разбойници по пътищата да ги нападнат.
Мъжете рядко разменяха по някоя дума помежду си. Яздиха през целия ден и устроиха скромния си нощен лагер едва когато конете им започнаха да залитат от умора. Времето беше меко и на сутринта продължиха пътя си добре отпочинали. Когато слънцето се издигна високо в небето, малкият отряд се изкачи на един хълм и забеляза в далечината група ездачи. Рейнър веднага се оттегли в сянката и напрегнато зачака да забележи бойния им флаг.
Чужденците, изглежда, се съвещаваха. Скоро след това се разделиха на три групи, които се разпръснаха в различни посоки. В този миг слънцето освети знамената им и Рейнър позна цветовете на Вулфгар. Тримата му придружители понечиха веднага да се обадят, ала рицарят ги спря. В главата му започна да се оформя дяволски план. Заповяда на двамата стрелци да препуснат към стана на херцог Вилхелм и да известят за пристигането му. Да му съобщят, че Рейнър и Вашел ги следват с важни писма, ала са останали да се съветват с Вулфгар. След като двамата изчезнаха в горичката, Рейнър се ухили широко и се обърна към братовчед си.
— Сега ще се опитаме да устроим малко представление на славния воин, който е пред нас.
Вашел го изгледа въпросително и Рейнър самодоволно продължи:
— По-далеч от нас има английско селце, чиито жители все още са верни на краля си. Знам, че не обичат норманските рицари. Когато последния път минах оттам, веднага ме подгониха. — Спря за миг и посочи двете групи, които обкръжаваха селото отляво и отдясно, докато Вулфгар яздеше право към него. — Вижте отряда му — обърна се към братовчеда си той. — Доколкото познавам Вулфгар, двете групи имат нареждане да отрежат пътищата за бягство. Самият той ще влезе в селото и ще подкани жителите да се предадат. Ако англичаните избягат, двата отряда ще ги заловят сред полето. Ако пък нападнат Вулфгар, те ще излязат в гръб.
Ухили се като голяма стара лисица, която обяснява на малките си как се лови плячка.
— Ще се постараем да объркаме плана му. Ако се покажем на селяните, тия нещастни английски диваци непременно ще хукнат да гонят двамата самотни нормански рицари. Ще ги поведем право към групата на Вулфгар, преди тя да е излязла от гората.
Вашел не хареса плана му.
— Мисля, че мразя англичаните повече, отколкото презирам онова копеле — произнесе със съмнение в гласа той. — Не искам хората ни да станат жертва на проклетите саксонци.