— Нищо няма да им се случи — отговори равнодушно Рейнър. — Вулфгар лесно ще се справи с тълпа селяци. Но поне ще се научи да не вири толкова нос. Нека види какво значи да те нападнат и да си принуден да се защитаваш срещу коси и бухалки за жито. Ще се принуди да строши някой и друг череп и може би най-сетне ще проумее, че в Даркенвалд просто не можехме да действаме другояче.
Макар и неохотно, Вашел се съгласи с плана на братовчед си и двамата подкараха конете си към селището. Точно както беше предвидил Рейнър, насреща им излезе голяма група селяни, въоръжени с коси, вили и копия. Двамата се престориха на уплашени и селяните ги подгониха с диви викове. Рейнър и Вашел нарочно яздеха бавно и на края на гората селяните почти ги настигнаха. Ала щом се скриха в сянката на дърветата, пришпориха конете си и препуснаха в галоп по пътечката, по която се приближаваше Вулфгар. Отклониха се от пътя още на първия завой и се скриха зад нисък хълм, от който можеха да наблюдават полето на битката.
Скоро след това селяните се появиха на завоя и спряха, за да се огледат. В този мит чуха тропот на много коне и веднага се прикриха между дърветата от двете страни на пътеката.
Рейнър замислено проследи действията им и се обърна към Вашел.
— Май планът ни се обърка. Англичаните искат да го заловят в капан. Не знам какво да правя, а се тревожа и за двамата от свитата ни. Моля те, върви след тях и ги отведи при Вилхелм. Аз ще препусна срещу Вулфгар, за да го предупредя.
Междувременно Вашел беше променил мнението си, защото се приведе на седлото и напрегнато огледа завоя на пътеката.
— Наистина ли искате да го предупредите, братовчеде? Струва ми се много неразумно от ваша страна. — Погледна Рейнър и двамата доволно си смигнаха. — Ще остана тук, докато англичаните смъкнат Вулфгар от седлото. После с удоволствие ще изпълня нареждането ви.
Рейнър мълчаливо кимна. Защитени от гъстите храсталаци, норманите се приближиха още малко до мястото на бъдещата битка.
Вулфгар спокойно напредваше към Кевъншир. Гоуейн и Бюфон бяха заобиколили селището с отредите си, а след Вулфгар яздеха само сър Милбърн и още трима от свитата му. Както обикновено, Санхърст беше последен. Той все още се страхуваше от чужденците и предпочиташе да се държи на почтително разстояние. За да го подготвят за новата му роля, го бяха въоръжили с къс меч и копие. Отрядът прекоси полянката и се скри в сянката на дърветата. Мъжете внимателно се оглеждаха на всички страни. Едно куче избяга от пътя им, подплашени пъдпъдъци подхвръкваха под краката на конете. Хън се разтревожи, отметна глава назад и задърпа юздите. Вулфгар помисли, че животното предчувства сражението, ала щом стигнаха завоя, Хън страхливо изпръхтя и заби предните си копита в земята. Вулфгар веднага разбра какво означава това, посегна към меча си и предупредително изкрещя.
В следващия миг отвсякъде изникнаха разярени саксонци. Селяните нападнаха малкия отряд, въоръжени с всевъзможни примитивни оръжия. Хън размахваше копита на всички страни и мечът на Вулфгар святкаше над главите им. Ала след минута върху врата му се стовари силен удар и Вулфгар се отпусна върху шията на вярното си животно. Усети как мечът се изплъзна от ръката му. Светът се завъртя около него и той се плъзна от седлото. Пред очите му причерня, после хоризонтът се смали в една-единствена мъничка точица, която скоро угасна.
След много време в съзнанието му се заби ослепителен и болезнен слънчев лъч. Отвори с усилие очи и видя над себе си късче синьо небе, прорязано от множество елхови клонки. Напрегна всичките си сили, надигна се на лакът и се огледа наоколо. Главата му бучеше.
Видя недалеч от себе си тежкия шлем и предпазливо опипа голямата подутина на тила си. Отстрани лежеше дебел прът от английски дъб с разтрошен край. Значи тази тояга го беше улучила! По пътеката се валяха мъртвите тела на няколко местни жители. Между тях бояха и трима от неговите хора. От Милбърн нямаше и следа.
— Не се тревожете, Вулфгар. Все някак ще преживеете този ден. Гласът идваше иззад гърба му, но Вулфгар веднага го позна.
Претърколи се настрани и отново се надигна на лакът, опитвайки се да погледне в лицето на Рейнър, който се беше разположил удобно на едно повалено стъбло. Обленият в кръв меч беше забит в земята.
Черният рицар очевидно се забавляваше от безпомощността на врага си. Питаше се как ли ще реагира Айслин при вида на смелия си герой.
— Мястото не е много подходящо за почивка, Вулфгар — ухили се той и посочи труповете. — Само преди минути трябваше да прогоня цяла глутница смели саксонци, които с удоволствие биха ви отрязали ушите, за да се хвалят с тях пред жените си.