Снежинките освежиха поруменелите й страни и тя ускори крачка. Пред портата на дома им беше спряла кола и трябваше да узнае кои нещастници търсят убежище в Даркенвалд в тази мразовита нощ. Дано Гуинет ги посрещне по-любезно от многото други, които безмилостно беше прогонила.
Айслин блъсна тежката порта, после грижливо я затвори и огледа малката група хора, които се топлеха край огъня. Свали нарочно бавно вълнената си наметка и пристъпи към огнището. Хвърли бърз поглед към Болсгар, за да установи в какво настроение е дъщеря му. Знаеше как се смрачава лицето му при всяко нейно избухване, ала тази вечер старецът изглеждаше спокоен и дори весел. Успокоена, Айслин отново посвети вниманието си на мизерно облечените възрастни и дребните деца, които се бяха струпали около огъня.
Малкото момче вдигна очи и възхитено се загледа в гъстата медноцветна коса, която падаше по раменете на влязлата жена. Айслин не можа да потисне усмивката си.
По-младата от жените я огледа с неприкрита враждебност. Кой знае по каква причина, чужденката не сваляше очи от Айслин и следеше всяко нейно движение. Малкото момче очебийно й приличаше. Явно бяха майка и син. Лицето на мъжа беше бледо като платно. Целият трепереше от изтощение. Жената до него излъчваше спокойно достойнство и умните й очи внимателно следяха какво стана наоколо.
Останалите деца бяха доста по-големи от тъмноокото момче. Най-голямото беше на възрастта на Хам, сестричката му вече започваше да се превръща в жена, а двете малки момчета изглеждаха като близнаци.
— Вече помислихме, че сте се загубила, Айслин — проговори учтиво Гуинет и момичето веднага застана нащрек. Тази жена непрекъснато кроеше нещо срещу нея. — Вулфгар ни е изпратил гости — продължи Гуинет и посочи новодошлите. Представи ги един по един и почти доволно заключи: — Вулфгар е наредил да останат при нас.
— Така е, милейди — кимна Гевин. — Брат ми Санхърст остана на служба при него.
— А как е моят господар? Здрав ли е? — попита с топъл глас Айслин.
— Добре е — отговори ковачът. — Измъкна колата ни от калта и прекарахме една нощ в лагера му. Даде ни храна и нареди да се заселим в Даркенвалд.
— Каза ли ви колко време ще отсъства? — попита нетърпеливо Айслин. — Скоро ли ще се върне у дома?
— Вие май едва сдържате желанието си по него, Айслин — изсмя се подигравателно Гуинет.
Младото момиче поруменя.
— Не, милейди — отговори учтиво Гевин. — Нищо не каза за това.
Гуинет отмести очи от Айслин към младата вдовица, после отново впи очи в нея и завистливо изгледа стройната фигура и разпуснатата златна коса. Внезапно я осени злобна мисъл, която можеше да бъде много полезна за бъдещите й планове. Много важно, че щеше да излъже тази нещастна робиня.
— Вулфгар е наредил преди всичко на Хайлан и сина й да се заселят в Даркенвалд.
Айслин отлично почувства накъде бие Гуинет и се извърна към младата вдовица. В сърцето й се промъкна страх. Хайлан направи опит да се усмихне, ала устните й трепереха. Не можа да издържи вторачения поглед на Айслин и отмести очи.
— Разбирам — промълви спокойно младата жена. — Затова сте толкова любезна с новодошлите. Вулфгар непременно ще се зарадва, че сте ги посрещнали добре.
Гуинет присви очи и злобно отговори:
— Вулфгар е изключително великодушен господар. При него дори робите живеят в разкош и им се подаряват нови дрехи.
Айслин се престори, че не разбира намека, и спокойно отвърна:
— Така ли? Господи, аз пък не бях забелязала. Само ми направи впечатление, че днес сте много по-добре облечена, отколкото в деня на пристигането си, Гуинет.
Болсгар тихо се изсмя и Гуинет унищожително го изгледа. Цялата къща знаеше, че нахално си е присвоила най-красивите дрехи на Айслин. И сега беше облечена в златножълтата й гуна, докато момичето трябваше да се задоволи с извехтялата роба, която по-рано обличаше само когато чистеше и миеше.
Гласът на Гуинет направо хапеше:
— Винаги съм се питала как мъжът може да се кълне във вярност на една жена и само след няколко дни вече да посяга към следващата. Тази хубавица очевидно много се е харесала на Вулфгар и той я е изпратил тук с нареждане да го очаква.
Айслин втренчи поглед в младата вдовица и Хайлан изплашено трепна. Младата жена напразно се помъчи да узнае по очите й какво се е случило между нея и Вулфгар. Ала когато се обърна към Гуинет, в гласа й прозвуча спокойно достойнство: