— Да го забравя! Не, никога! Помня го, като че беше вчера.
Гуинет сърдито прехапа устни.
— Тогава им разкажете какво се случи. Кажете им, че побесняхте от гняв, когато узнахте, че е копеле, и го ударихте през лицето с ръкавицата за лов на соколи.
Болсгар с мъка се надигна от креслото си. Треперейки с цялото си тяло, пристъпи към Гуинет и процеди през зъби:
— Взехте ми думите от устата, дъще. Вече не е нужно да обяснявам.
— Седнете, татко, и се дръжте като учтив домакин — отговори спокойно дъщерята.
— Домакин? — изръмжа Болсгар. — Не съм никакъв домакин. Този дом е на Вулфгар, а аз не искам да си присвоявам имуществото му, както правиш ти. — Огледа залата и попита: — Къде е Суейн? Имам нужда от чаша бира и искам да я изпия в неговата компания.
— При конете е, татко — отговори Гуинет.
— А Керуик? — продължи старецът. — С това момче също е приятно да седнеш на масата.
— Невъзможно, татко — отговори недоволно Гуинет, раздразнена, че баща й си пие бирата с крепостни. — Заповядах му да приготви дом за гостите ни.
— Толкова късно? — изръмжа гневно Болсгар. — Бедният човек също има право на почивка, дъще.
Гуинет потисна напиращите на езика й остри думи, за да не разсърди още повече баща си.
— Реших да се погрижа добре за тези бедни хора. Не могат да си починат добре на каменния под в залата, нали? Затова наредих да им приготвят хижи.
Болсгар се надигна.
— Тук няма човек, с когото може да се разговаря разумно. Предпочитам да се оттегля в стаята си. Желая ви приятна почивка.
Гуинет му кимна, ала старият лорд вече се беше обърнал към Айслин и й предлагаше ръката си.
— Може да съм стар, ала с удоволствие ще придружа красивата демоазел до стаята й. Ще ми окажете ли честта, детето ми?
— Разбира се, сър — отговори с усмивка младата жена. Сложи ръка на лакътя му и двамата бавно се запътиха към горния етаж. Болсгар спря пред вратата на спалнята и дълго мълча, измъчван от тежките си мисли. Най-после с въздишка проговори:
— Знам, че би трябвало да поговоря сериозно с Вулфгар. Бих искал да се съобразява повече с вашата чест. Ала нямам право да се меся в работите му.
Айслин поклати глава и с усмивка отговори:
— Не бива да има чувството, че го принуждаваме да стори нещо. Трябва сам да го поиска, иначе просто няма смисъл.
Болсгар нежно притисна ръката й.
— Много сте мъдра за годините си, дете. Ала бих искал въпреки това да ви дам един добър съвет. Оставете вълка спокойно да вие срещу луната. Много добре знае, че няма да я свали на земята. Нека броди сам из тъмните гори, там няма да намери онова, за което жадува сърцето му. Ала ще дойде времето, когато ще го обхване неутолим копнеж по любов и нежност. Едва тогава ще проумее къде е истинското щастие. Дотогава му служете вярно и с цялото си сърце. Ако поне малко сте привързана към този мъж, дарете го с любовта, която майка му и аз му отказахме.
Айслин почувства страданието на стария човек, който беше загубил обичаните си синове, и сърдечно отговори:
— Не забравяйте, че не съм му съпруга, милорд. Нали виждате каква привлекателна жена е изпратил в къщи.
Болсгар смутено сведе очи. Много му се искаше да й обясни, че никоя жена не може да се сравнява с нея, ала не знаеше дали и Вулфгар мисли същото.
Гевин кимна към стълбите.
— Тя ли е дъщерята на стария лорд? — попита тихо той.
— Да — въздъхна Гуинет. — Отворената рана в сърцето на селището.
Мидред и Гевин размениха поглед, но не изразиха гласно мислите си. Хайлан обаче се вслуша с интерес в думите на Гуинет.
— Вярно е, че брат ми дели леглото си с нея, и тя си въобразява, че отново ще стане лейди. — Гуинет почувства напрегнатото внимание на Хайлан и се обърна направо към нея. — Брат ми е от хората, които не се задоволяват само с една жена. Ще се позабавлява още малко с нея и ще потърси друга. Ала тази е вещица и ме е страх, че ще му направи магия…
Ръцете й конвулсивно стиснаха облегалките на креслото. В мисълта й изникна споменът за нежността по лицето на Рейнър, когато притискаше в обятията си проклетата саксонка.
— А този Керуик й е любовник, докато Вулфгар отсъства — излъга злобно тя. — Айслин е курва, макар баща ми да я почита като дама. И той е замаян от хубостта й като всички мъже наоколо.
— Лорд Вулфгар също ли я намира красива? — попита плахо Хайлан, измъчвана от ревност. Никога нямаше да забрави как норманинът произнесе името на другата в обятията й.
Мидред смръщи чело и предупредително произнесе:
— Не е много разумно да се месиш в живота на лорд Вулфгар, Хайлан.
— Е, не мога да знам какво става в главата на брат ми — продължи невъзмутимо Гуинет. — Тази жена носи знака на злото в червената си коса и никой не се съмнява, че е вещица. Кой знае с какви магически питиета и мехлеми завладява душите на бедните мъже. Всичко в нея е лъжа и преструвка.