— Не — промърмори като на себе си Хайлан. — Мен няма да омае.
Мидред остро изгледа зълва си. Гуинет се надигна и остави бродерията си.
— Очите ми сълзят от пушека в залата. Ще се оттегля в стаята си. Желая ви приятна почивка.
Саксонското семейство изчака вратата на спалнята да се затвори зад нея и Мидред се обърна към Хайлан с едва сдържан гняв:
— Ще се държиш настрани. От това зависи животът на всички ни.
Хайлан сви рамене и с танцуващи стъпки се отдалечи.
— Защо да се държа настрани? Уважавам лейди Гуинет и съм почтителна към баща й, въпреки че той не ме хареса. За кого говориш тогава, Мидред?
— Знам, че когато си втълпиш нещо в главата, няма спасение от теб — отговори сърдито Мидред. — Много добре виждам, че си хвърлила око на норманския рицар. Не се занимавай с него, Хайлан. Той принадлежи на лейди Айслин.
— Ами! — изсъска ядно Хайлан. — Почти го бях спечелила.
— Не си въобразявай глупости, жено. Изпратиха ни тук да работим, нищо повече. — Мидред хвърли поглед към съпруга си, очаквайки подкрепа. Ала Гевин вдигна рамене и мълчаливо се извърна. Затова продължи с овладян глас: — Няма да се карам с теб, Хайлан. Ала те предупреждавам: щом лейди Айслин стане господарка на този дом, може да изхвърли всички ни на улицата. Не продължавай да правиш мили очи на норманина. Къде ще отидем, ако ни изгонят? В Англия царят глад и мъка. Моля те, помисли поне за сина си!
— Точно за него мисля — отговори ядно Хайлан. Погледна заспалото момче и нежно приглади косите му. — Майлс е цяло съкровище, дори за някой лорд.
Мидред сърдито поклати глава и прекрати безполезния разговор. Скоро Керуик дойде да ги отведе в новите хижи. Трябваше да събудят децата, да ги увият в топли дрехи и да ги изведат в нощта. Керуик показа първо хижата на Гевин и семейството му, после отведе Хайлан и сина й в малката къща от другата страна на улицата. В стаичката гореше буен огън. Младият англичанин притури още дърва, докато Хайлан любопитно го разглеждаше.
— Вашата лейди Гуинет е много изискана дама — проговори любезно тя. — Сигурно с удоволствие й служите.
Керуик се надигна и изпитателно изгледа младата жена, без да издава мислите си. Хайлан сърдито се извърна.
— Какво друго ти остава? Ти си само един обикновен крепостен. Защо си на страната на червенокосата вещица?
Керуик не можа да се сдържи и с горчивина отговори:
— Някога тази червенокоса вещица беше моя годеница. После този нормански воин я взе в леглото си. А аз бях лорд и имах свой собствен дом, които той ми отне. Не скърбя за загубата на земите си, ала болката ми от загубата на Айслин е неизмерима. Препоръчвам ви, когато говорите за нея в мое присъствие, да подбирате внимателно думите си. Ако имате поне капчица разум, няма да се вслушвате в коварните лъжи на Гуинет.
— Успокойте се. И сама мога да преценя какво става около мен. Не се съмнявам, че тази Айслин все още ви държи в подчинение.
— Така е — призна Керуик. — Макар че вие не разбирате.
— О, много добре ви разбирам — възрази разгорещено Хайлан. — Не забравяйте, че отскоро съм вдовица и все още знам към какво се стремят мъжете.
Керуик въпросително вдигна вежди.
— Какво искате да кажете?
Младата жена вирна брадичка.
— Ако поискам, Вулфгар ще стане мой.
Англичанинът недоверчиво се изсмя.
— Вие? Какво си въобразявате? Да не намеквате, че ви е избрал за своя метреса?
Гласът на Хайлан пресекваше от гняв.
— Не съм от тези жени! Той ме пожела, това е истината. Ще видим как ще се държи след завръщането си.
Керуик не скриваше презрението си.
— Чуйте какво ще ви кажа, вдовице — заяви категорично той. — Когато направих опит да защитя Айслин от претенциите му, норманинът собственоръчно ми смъкна кожата от бой. Едновременно с това непрекъснато заявява, че не се интересува от жените. Може и да ви вземе, както взе моята Айслин. Ала съм сигурен, че няма да получите нищо в замяна на тялото си.
— Нима твърдиш, че никога няма да стана господарка на дома? — попита високомерно Хайлан. — За какво ме е изпратил тук, как мислиш?
— За да работиш като всички останали — отговори спокойно Керуик. — В Даркенвалд има нужда от работни ръце.
Побесняла от гняв, вдовицата изкрещя:
— Я ме погледни! Нима ти се струва невероятно да се е влюбил в мен?
— Не си въобразявайте несъществуващи неща, скъпа. Признавам, че сте красива, ала изобщо не можете да се мерите с Айслин.