Хайлан почервеня от гняв.
— Аз ще стана господарка на Даркенвалд. Ще видите!
— Така ли? — Керуик подигравателно вдигна вежди. — Този опит ще бъде много болезнен за вас — направи последен опит да я вразуми той. — Знайте, че пропуснах да спомена най-голямото предимство на Айслин. Не съм срещал по-умна жена от нея. — Поклони се иронично и напусна хижата.
В самотната си спалня Айслин почувства как в сърцето й се надигат старите страхове. Дали междувременно Вулфгар не я беше забравил в обятията на друга жена? Нима щеше да си остане за него само една играчка, захвърлена безучастно настрана?
Болката в гърдите стана непоносима. Хвърли се на леглото и избухна в плач. Когато сълзите й пресъхнаха, се уви плътно в дебелите вълчи кожи, търсейки утеха в спомена за силното, топло тяло на Вулфгар. В този миг на вратата се почука. Айслин скочи и с треперещ глас покани късния посетител да влезе. Когато на прага застана Мидред, момичето я погледна смаяно.
Жената не се беше побояла да се върне в студената нощ, за да изпълни поръчението на Вулфгар. В ръцете си стискаше вързопчето.
— Нося новини от лорд Вулфгар, милейди, които са предназначени само за вашите уши.
Мидред много добре виждаше зачервените очи и мокрото от сълзи лице на Айслин. Изпълнена със съчувствие, заговори меко и утешително:
— Милейди, не обръщайте внимание на глупавата Хайлан. Духът й е доста объркан. Често мечтае за неща, които са извън границите на нейните възможности. Знам, че лордът не е отметнал сърцето си от вас, защото той лично ми предаде този дар и изрази загриженост за здравето ви. Пожела да ви предам да се държите с доверие за Суейн и да се обръщате към него винаги, когато имате нужда от нещо. Не се страхувайте от мечтите и желанията на младата вдовица.
Сложи вързопчето в ръцете на Айслин и с разбираща усмивка проследи нетърпеливите движения, с които младото момиче развърза шнуровете.
— Освен това ме помоли да ви уверя, че го е спечелил по честен начин.
Айслин я погледна с натежали от радостни сълзи ресници и притисна до гърдите си плата, избран за нея от ръцете на Вулфгар. Засия от щастие и се хвърли на врата на добрата жена, която се изчерви от бурните благодарствени думи.
— О, Мидред, не разбираш ли? — извика щастливо тя. — Веднъж Вулфгар ми заяви, че нямал навик да прави подаръци на жените, защото скъпял златото си, а и те не стрували толкова.
Мидред одобрително се усмихна. Усещаше, че е намерила приятелка в лицето на тази млада дама. Притисна сърдечно ръката й и отговори:
— Спечелихте поредната битка, мила. Да се надяваме, че скоро ще спечелите и войната.
Айслин доверчиво се усмихна и весело отговори:
— Да, да се надяваме на бъдещето.
С леко сърце Мидред затвори вратата на спалнята, слезе долу и забърза към новия си дом. Беше щастлива от установилото се между нея и младата лейди доверие и за пръв път от много време насам гледаше с надежда в бъдещето. В Даркенвалд ги очакваше спокоен и мирен живот. Мъжът й щеше да се заеме отново със занаята си, подпомаган от децата, а двете с дъщеря й щяха да прислужват в господарския дом, за да подпомогнат издръжката на семейството си.
Айслин стана много рано сутринта и коленичи пред раклата с дрехите на Вулфгар. Извади грижливо сгънатите жакети и панталони, милвайки нежно всяка вещ, постави на дъното жълтия плат и отново нареди дрехите в раклата. Само тук подаръкът му щеше да бъде предпазен от алчните ръце на Гуинет. Тя нямаше да посмее да рови из вещите на брат си. А щом съобщят за завръщането на Вулфгар, ще извади плата и ще си ушие нова гуна, за да го посрещне красиво облечена. Внезапно се почувства уверена, че Вулфгар няма друга жена и скоро ще се върне при нея.
Когато слезе в залата, завари Гуинет и Хайлан пред огъня. Младата вдовица беше освободена от грубите домашни работи и Гуинет я посвещаваше в заниманията на благородните дами. Ала грубите пръсти на Хайлан не умееха да правят фини бодове на бродерията и търпението на Гуинет беше подложено на тежко изпитание. Айслин едва не избухна в смях, когато Хайлан смирено се извини за несръчността си.
Гуинет укорително я изгледа.
— Правете по-малки бодове. Нали ви показах.
— Простете, милейди, но не умея да си служа добре с иглата и конеца — обясни кротко Хайлан. Очите й проблеснаха, когато гордо добави: — Затова пък съм прочута с печеното от диво прасе и със сладкишите си.
— Това е работа за прислугата — укори я рязко Гуинет. — Истинската дама се познава по умението си да шие. Вулфгар ще очаква от вас да шиете и кърпите дрехите му.
Айслин спокойно пристъпи напред и протегна ръце към огъня.