Айслин въздъхна и се загледа в издигащата се над блатото луна. Ако Вулфгар прояви поне малко привързаност и любов, ще бъда доволна, мислеше си тя. Той е добър, справедлив и нежен дори в горещите пориви на страстта. Не мога да го прокълна, че се е усетил привлечен към разцъфтялото женско тяло, нали е мъж. Какво да сторя, за да завоювам завинаги любовта му? Чувствам се толкова слаба, щом ме вземе в обятията си. Изглежда му е достатъчно да ме има, когато си пожелае. Аз обаче искам повече! Вярно е, че не беше първият ми мъж, ала не съм някоя от простолюдието. Не съм жена, която мъжът взема и после бездушно захвърля. Трябва да приложа всички средства, за да го убедя да възстанови честта ми. И аз имам своята гордост. Не мога да остана завинаги негова любовница и да нямам друго участие в живота му…
Свали долната риза и я захвърли на пода. Мушна се под дебелите кожи и притисна до гърдите възглавницата, която беше запазила нещо от мъжкия му дъх.
Вулфгар ще бъде мой, каза си решително тя. Не зная дали го обичам, ала го желая повече от всеки друг мъж. Но трябва да действам умно. Ще го задържам, ще го дразня, ще се съпротивлявам, доколкото позволяват слабите ми сили, без да го ядосвам. А когато прояви поне малко чувствата си, ще го даря с цялата любов, която гори в сърцето ми…
Новият ден изгря над Даркенвалд с цялата си красота. Жителите на градчето се раздвижиха. Айслин също стана рано, закуси набързо и слезе в града да се погрижи за болни и ранени. Нямаше никакво желание да слуша злобните намеци на Гуинет.
Късно следобед се чу предупредителният вик на поста в наблюдателната кула. Керуик изтича при Айслин и й съобщи, че се приближават рицари с цветовете на Вулфгар.
Младата жена изхвърча от бедната къща, скри се в стаята си, среса косите си и ги украси с пъстри панделки. Охлади лицето си с мокра кърпа и се затича надолу по стълбата. Ала видя младия Гоуейн и радостта й угасна. Рицарят с усмивка пристъпи към нея, ала острият вик на седналата край огъня Гуинет го призова да седне край нея. Младежът хвърли колеблив поглед към Айслин и побърза да изпълни рязката заповед.
— Какво става с Вилхелм? — поиска да узнае Гуинет. — Англия негова ли е вече?
— Да — отговори Гоуейн. — Ако мине добре, херцогът ще бъде коронясан на Коледа.
Гуинет облекчено въздъхна.
— Значи Даркенвалд е наш.
— Как е господарят Вулфгар? — попита Айслин и се изправи пред младия рицар. — Защо не се върна с вас? Да не му се е случило нещо? — Очите й страхливо се взряха в лицето му.
— О, не — побърза да я успокои рицарят. — Той е здрав и бодър.
— Защо тогава предприехте опасното пътуване дотук? — намеси се рязко Гуинет. — Сигурно имате важно поръчение.
Гоуейн се усмихна.
— Така е, милейди. Вулфгар много държи да изпълня добре задачата си.
— И каква е тя? — попита нетърпеливо Гуинет.
— Тук съм, за да… Трябва да отведа един човек със себе си в Лондон — обясни плахо младежът.
— Да отведете някого в Лондон? Кого? — попита изненадано Гуинет и напрегнато изгледа Гоуейн. — За коронацията, нали? Вулфгар сигурно иска да представи на новия крал семейството си. Много ми се иска да бъда там. Ала първо трябва да си ушия нова дреха. Не ми е възможно да се явя пред очите на Негово Величество в този вид. — Посочи презрително златножълтата гуна и заяви: — Тази е подходяща най-много за обора.
Гоуейн почервеня от смущение. Колебание разкъсваше душата му. Очите на Айслин не се откъсваха от любимата й рокля и момъкът внезапно осъзна, че Гуинет е облечена в гуната, с която Айслин изглеждаше толкова красива. Обърна очи към момичето и като забеляза извехтялата дрешка, се намръщи от изненада. Много му се искаше да й каже някоя мила дума, защото беше дълбоко възмутен от нахалството на Гуинет да се рови в раклата й. Ала предпочете да се въздържи, защото само Вулфгар имаше право да решава въпросите на семейството си.
Преодоля плахостта си и се обърна към Гуинет:
— Страхувам се, че не сте ме разбрали, милейди.
— Какво? — жената вдигна очи към младия рицар и като видя насочения му към Айслин поглед, гневно смръщи чело.
Гоуейн се смути още повече и се постара внимателно да подбере думите си.
— Лорд Вулфгар ми заповяда да взема със себе си лейди Айслин и да я отведа в Лондон. Нареди също Хлин да я придружава.
— Какво? — пошепна задавено Гуинет. Скочи от стола си и ядно захвърли бродерията на пода. — Твърдите, че Вулфгар рискува рицарската си чест, само за да върне в леглото си саксонската курва? И всичко това пред очите на краля?
Гуинет закрачи нервно напред-назад пред огъня. След малко в залата влезе Хайлан и по устните на жената пропълзя коварна усмивка. Застана пред смутения рицар и сърдито го изгледа.