— Не — прошепна детето. Искаше, имаше нужда да й повярва.
Заспивай, Каси, изрече феята тихо. Нежна усмивка изви призрачните й устни; едно усещане за топлина, придружено с леко докосване по челото на Каси. Почини си, малката ми, и знай, че си дарена с душа, толкова ярка и блестяща като усмивката ти. Спи.
Момиченцето затвори очи. Когато почувства бавното отдръпване на топлината, то надникна изпод миглите си и видя как феята се изправя на крака и започва да се разтваря във въздуха.
Лека нощ, Каси. Мекото сияние се разсея, оставяйки детето само. Миглите му запърхаха сънливо.
— Аз съм добро момиче, Бо Бо — прошепна то на плюшеното мече, като го прегърна по-здраво. — Мама казва, че съм. А мама не ме лъже. Може би не всички Койоти са лоши. Аз ще бъда добър…