— Не мога да взема участие във вашия бал!
Лордът пренебрегна думите й.
— Като ответна услуга ви давам обещание да ви пазя от всички нахални мъже. Името ви ще остане неопетнено, а в края на приключението ще разполагате с достатъчно средства да се върнете в своето кралство, ако такова е желанието ви, или да останете тук и да се наслаждавате на живота.
Този човек отгатваше без усилие най-съкровените й мисли! У него имаше нещо дяволско, но тя бе длъжна да му възрази.
— Участието ми в бал, който се дава в чест на блестящ герой като полковник Оугли, само би привлякло ненужно внимание върху мен. А може да стане и опасно.
— Аз ще съумея да ви защитя.
Гласът му. Думите му. Те бяха доказателство, че е демон. Защото през самотните, ужасно трудни минали години беше мечтала някои мъж да й каже точно това. И още по-лошо — тя беше глупачка. Защото му вярваше.
— Много сериозно обещание.
— Права сте. Но аз спазвам обещанията си. Винаги. — Той се наведе от седлото, взе ръката й и я стисна. — Ала искам и вие да ми направите услуга. Да сторите онова, за което ви моля.
— Преди да се съглася, трябва да ми обясните с всички подробности какво точно се иска от мен.
— Когато му дойде времето. — Той вдигна ръката й към устните си и целуна пръстите в тънка ръкавица.
Този придворен жест би трябвало да се усети съвсем не толкова изкусително като предишната целувка върху голите й пръсти. Вместо това изкушението беше невероятно силно. В съзнанието й изникнаха неканени картини: как той съвсем бавно сваля ръкавиците, после и другите й дрехи. Как устните му милват бледата й кожа и дразнят чувствителните й нерви.
Кларис бързо издърпа ръката си.
Не знаеше по какви причини лорд Хепбърн толкова държи да я види на своя бал, но отлично съзнаваше, че той желае тялото й и неприкрито показва това свое желание. И сега я наблюдаваше с възхитителните си сини очи, пълни с агресия и страст. А тя… тя копнееше да го прелъсти и да се съедини с него.
Чувствеността на този мъж беше по-опасна от оръжие.
— Моля, кажете ми какво искате от мен. — Думите бяха твърде прями и съдържаха подтекст… почти като въпрос, който куртизанка задава на клиента си.
Очевидно Робърт Хепбърн бе усетил този подтекст, защото й се усмихна. Усмивката отново събуди в сърцето й мисъл за бягство. Колко просто беше да се обърне и да препусне по свободния път, без да се обърне нито веднъж…
— Би било много по-просто, ако изброите задълженията, които ме очакват като ваша домашна консултантка по разкрасяване.
Робърт отново се усмихна и отговори уклончиво:
— За момента е достатъчно да се отнасяте мило с Милисънт и търпеливо с Прюдънс. Освен това се погрижете за роднините, които вече са пристигнали. Забавлявайте племенничките ми. Те са няколко дузини и като се засмеят, започват да се чупят чаши.
— Не сте съвсем искрен с мен.
— Когато настъпи моментът, ще ви кажа какво точно искам от вас. — Той я погледна в очите и погледът му беше толкова настойчив, че изведнъж й се дощя да прикрие тъмните, почти забравени ъгълчета на душата си.
— Когато настъпи моментът — повтори тихо.
8
Никога не се смейте. От смях стават бръчици.
Хепбърн не бе преувеличил. Наистина имаше много племеннички, които бяха довели със себе си и приятелки. Сестрите му също бяха поканили приятелките си. Пристигнаха и куп далечни роднини, чието роднинство не можеше да се обясни с едно изречение. Всички тези момичета имаха майки, които пристигнаха заедно с тях, за да вземат участие в бала в чест на прославения герой от войната полковник Оугли. Майките много държаха да подготвят добре дъщерите си за въвеждането в обществото.
Бащите и братята постъпиха по-умно — отидоха на риболов.
Кларис седеше малко настрана, отпиваше от чая си и обхождаше с поглед просторната гардеробна, препълнена от рюшове и панделки, перли и пера. Вслушваше се в разговорите между жените и звъна на приборите, наблюдаваше момичетата, които си хапваха с удоволствие сандвичи и сладкиши, и мислеше за намеренията на Хепбърн. Едно беше ясно: той наистина се нуждаеше от нея, за да забавлява, да помага и да организира.
На сестра му Прюдънс не можеше да се разчита. Красивата пищна блондинка беше само на седемнадесет години и напълно се губеше в тълпата кискащи се девойки на нейната възраст.
За съжаление Милисънт също не беше в състояние да помогне. Нито момичетата, нито майките им се отнасяха с уважение към скромната, безлична и неомъжена домакиня и пренебрегваха молбите и предложенията й.