Кларис проследи как Милисънт предпазливо прекрачи камара обувки, раздели две момичета, които се караха за едно копринено боне, и мушна в ръцете на мис Симлен кърпичка, за да предотврати предстоящото избухване в сълзи. Точно тогава лейди Блакстън високомерно я уведоми, че трябвало да обмислят менютата. Незабавно!
Най-сетне Милисънт успя да стигне до Кларис.
— Проявили сте забележителна небрежност в организирането на бала — посрещна я принцесата с добре изиграно високомерие. — Какво щастие, че всичките ви роднини пристигнаха едновременно, иначе изобщо нямаше да се справите.
Милисънт се облегна на стената и се изсмя беззвучно.
— Лейди Блакстън е права! Трябваше отдавна да съм поръчала вечерята.
— Не ставайте глупава! Толкова ли не можахте да се сетите, че гостите ще пристигнат четири дни по-рано от предвиденото? — Кларис сложи в ръцете й чаша чай и чиния с бисквити. — Седнете при мен и изпийте чая си.
Милисънт се отпусна облекчено на близкия стол и отново се засмя.
— Да, аз съм глупачка.
Кларис отново огледа присъстващите. Вече бе запомнила повечето имена.
Например лейди Уайт, строга дама, чиято дъщеря, замислената Лорейн, наблюдаваше бъркотията със спокоен интерес.
Изисканата усмивка на мисис Симлен скриваше умело егоистичното й решение още тази година да въведе в обществото шестнадесетгодишната си дъщеря Джорджия и да я омъжи, преди незрялото момиче да е завършило училище.
Скромната, винаги мрачна мис Дианта Ерембург бе дошла без майка си, която беше на пътешествие в Италия с втория си съпруг. Четирите сестри Ерембург бяха придружени от баба си, старата лейди Мерсер.
Красивата мисис Тръмбл бе надмината по красота само от дъщеря си. Мис Лариса Тръмбл беше от жените, които Кларис познаваше отлично и не харесваше особено. Бледа, слаба и стройна, с блестяща черна коса и големи кафяви очи на сърна, които свиваше или разширяваше умело в зависимост от ситуацията. Момичето умееше както да привлича джентълмените, така и да сплашва конкурентките. Лариса бе дошла тук, за да стане кралица на бала, дори ако трябва да върви през трупове. Даже Макиавели не би бил в състояние да я отстрани, каза си развеселено принцесата.
И това съвсем не бяха всички. Имаше още много.
— Това ли са всички млади дами? — осведоми се тихо Кларис. — Или утре ще пристигнат още?
Милисънт отпи голяма глътка чай и хапна от бисквитата. Отговорът й прозвуча овладяно:
— Доколкото си спомням, очакваме още лейди Барнел с петте й дъщери. Но какво значение имат шестима гости повече или по-малко?
— Права сте. Тази вечер аз поемам забавлението им.
Милисънт издуха един кичур от очите си.
— Би било прекрасно. Тогава аз ще… ще ида да обсъдя менюто с готвачката!
— Ако има нещо, от което разбирам, то е да привличам вниманието на младите дами. — Погледът на Кларис се плъзна по лицата на матроните, които седяха в средата на помещението и си шепнеха. — И на застаряващите им майки.
Милисънт също огледа групичката майки и понижи глас:
— Досега не са говорили с вас. Как мислите, ще ви създават ли трудности?
— Не — отговори убедено Кларис. — Още не са решили как точно трябва да се отнасят към мен.
— Аз им казах, че сте принцеса.
— Знам, знам. — Кларис бе забелязала скритите погледи и беше чула съскащия шепот. — Младите дами са готови да повярват, но майките им се съмняват в мен. Даже ако им кажа от коя страна идвам, ще запазят съмненията си. Едва след като поговорят с мен и проумеят, че мога да ги науча на нещо, ще започнат да ме даряват с доверието си.
— Лейди Блакстън каза, че някога присъствала на някакъв малък бал и там също имало жена, която се представяла за принцеса. — Милисънт се изчерви, но събра смелост да добави: — На следващата сутрин всички кесии с пари изчезнали.
— Никога не съм посягала към чужди кесии. Ще им демонстрирам кралските си кремове и те сами ще ми отворят своите. Не се притеснявайте, лейди Милисънт. Преди да е отминала вечерта, ще ме гледат в очите.
Милисънт въздъхна облекчено и с възхищение.
— Бих искала да имам вашата самоувереност…
— Можете да я постигнете. — Кларис я потупа успокоително по ръката. — Обещавам ви, че до бала ще бъдете напълно различна млада дама.
— О! — Милисънт поклати глава и стана бързо, сякаш разстоянието между нея и Кларис щеше да й помогне. — Не. Не и аз. Запазете магиите си за младите момичета, които се стараят да спечелят сърцата на мъжете.
— Но тогава няма да е магия, нали? — усмихна се Кларис. — Нали не искате да ме нараните, като отказвате да приемете помощта ми?
Милисънт се усмихна нервно.
— Шегувате се.