Сърцето внезапно заби лудо в гърдите й и тя изпита болка. Защо се поддаде на изкушението и дойде в дома му? Защо си въобрази, че може да го надхитри? Всички пари на света нямаше да я спасят, ако той си постави за цел да я има.
Дланите й овлажняха и тя се помоли отчаяно посещението му в зимната градина да не продължи дълго. Беше глупаво да мисли по този начин, но той я правеше нервна. Нея, принцеса Кларис, жената, която умееше да се справя с всякакви хора.
— По дяволите! — изръмжа лейди Мерсер. — Това наричам аз красив мъж!
Хепбърн се направи, че не я е чул. Погледът му се плъзна по момичетата, насядали на столовете и диваните. Роклите им искряха във всички цветове на дъгата. Поклони се пред тях и вълната от въздишки едва не преобърна Кларис.
След това се поклони церемониално пред нея.
— Ваше височество, мога ли да се надявам, че тази вечер, ако се освободите за момент, ще имам удоволствието да се насладя на компанията ви?
Кларис чу тихо изсъскване. Лейди Блакстън очевидно не одобряваше намерението на домакина да се срещне насаме с принцесата.
Хепбърн отново се престори, че не е чул нищо.
— Сестра ми и аз — продължи невъзмутимо тон — много бихме искали да чуем високо ценения ви съвет как да превърнем предстоящия бал в наистина величествено събитие.
— Ах! — изохка някой от публиката. Никой не можеш да възрази, ако тя разговаря с Хепбърн за бала и Милисънт присъства като домакиня.
— Разбира се, лорд Хепбърн. — Кларис отговори с такава официалност, сякаш се обръщаше лично към крал Джордж. — Ще се радвам да ви помогна със знанията си.
Мъжът сведе глава и отново се поклони. Жакетът му сигурно е подплатен, каза си сърдито Кларис. Не може да има мъж с толкова широки рамене.
— Благодаря ви.
Възрастните дами я измерваха с критични погледи, сякаш търсеха да открият коя е в действителност. Младата дама решително обърна гръб на домакина, сякаш вече не се интересуваше от него.
Точно така. Изобщо не би трябвало да се интересува от него. Вместо това трябваше да се съсредоточи върху задачата си. Днес беше изправена пред много хора с добри финансови възможности и беше длъжна да им продаде всичко, каквото носеше.
Кларис се обърна към мис Ерембург и сложи ръце върху облегалката на стола, поставен срещу публиката.
— Имам нужда от доброволка, която да направя красива.
— Аз имам по-добра идея. Защо не направите него още по-красив? — извика дръзко младата Лариса и посочи лорд Хепбърн.
Момичетата се закискаха. Майките им също. Кларис избухна в смях и изпита безкрайно облекчение, че отново можеше да се държи естествено.
— Лорд Хепбърн изглежда достатъчно добре.
Мъжът прие комплимента й, без дори да вдигне вежди. Ала разглезената красавица Лариса не се предаде толкова лесно.
— Кожата му е загоряла от слънцето. Нали обещахте да ни покажете как се отстранява загар.
Прюдънс плесна зарадвано с ръце.
— О, да! Направете брат ми приказно красив! О, да, да!
Кларис беше готова да й удари плесница. Това дете имаше нужда от строга ръка. Някой трябваше бързо да налее в главата му малко здрав разум.
— Ако успеете да го разкрасите, това ще е непобедимо доказателство за способностите ви! — присъедини се към общия хор и лейди Уайт.
Лейди Мерсер се отпусна в креслото си, скръсти ръце и се ухили доволно. Явно се наслаждаваше на представлението и нямаше никакво намерение да помогне на Кларис.
Приглушеният смях се усили, когато Кларис поклати глава.
— Лорд Хепбърн никога не би се съгласил да седи мирно, докато аз го мацам с крем — заяви тя и рискува бърз страничен поглед към него.
Лордът се усмихна едва забележимо, вдигна къдриците от челото си и й показа парещия червен белег над веждите.
— Можете ли да го направите невидим?
Помещението изведнъж утихна.
Какво правеше той? И защо? Защо се преструваше на сериозно заинтересован от глупавото предложение на онази разглезена хлапачка?
— За съжаление не мога да го отстраня. Но мога да го скрия.
— Отлично. — Хепбърн се настани на стола, приготвен от Кларис за мис Ерембург. — Тогава се оставям в ръцете ви. Скрийте белега и ви обещавам, че всички роднини и познати ще купуват кремове и мехлеми само от вас.
Кларис видя как жените закимаха възхитено. Съзнаваше, че той казва истината. Съгласието на граф Хепбърн да седне пред нея и доброволно да се подложи на разкрасяване беше най-прекрасното представление, което можеше да си пожелае.