— Чувствам се наистина освежен. Освен това харесвам миризмата.
В гласа му звучеше подигравка. Той играеше театър пред публиката и й помагаше да продаде продуктите си, както бе обещал.
Мис Лариса Тръмбл се надигна грациозно.
— Позволявате ли да помириша крема?
— Разбира се. — Кларис й поднесе бурканчето, но младата дама мина покрай нея, сякаш беше въздух, пристъпи към Хепбърн и се наведе над лицето му, за да осигури безпрепятствен достъп на погледа му в дълбокото си деколте. Пое дълбоко въздух и въздъхна доволно:
— Хммм — Въздишката прозвуча като стон.
Другите момичета я наблюдаваха, изпълнени със завист. Майката на Лариса се усмихваше тайнствено, очевидно горда с дъщеря си, която бе поставила началото. Две други майки събраха глави и засъскаха като разярени стършели, но всички в помещението бяха наясно, че Лариса имаше твърдо намерение да хване най-добрата партия на сезона — лорд Хепбърн.
Нахално зверче!
Кларис се усмихна и побърза да се поправи. Малка глупачка! Огледа крадешком помещението и видя влажни погледи, изпълнени с обожание. Отново чу възхитени въздишки. Повечето млади момичета бяха тръгнали на лов. Искаха Хепбърн. Проклети малки глупачки!
— Е, мис Тръмбл, съгласна ли сте? — Кларис остави бурканчето на масата с доста силен трясък. — Освежаващ ли е ароматът?
— Много освежаваш. — Лариса се изправи бавно и отново даде на Хепбърн шанс да разгледа тялото й през тънката материя на дрехата.
— И аз искам да го помириша! — Мис Джорджия Симлен скочи.
— И аз! — извика след нея лейди Теса Кътъридж.
Хепбърн моментално вдигна ръце.
— Позволете да направя предложение. По-късно принцеса Кларис ще позволи на всяка от вас да опита продуктите й. Така да се каже, в частна аудиенция. Прав ли съм, Ваше височество?
Кларис се усмихна малко принудено.
— Разбира се. По-късно тази вечер или утре, аз съм на разположение на всяка от дамите, която има въпроси.
— О, добре, добре… — Джорджия си седна, мърморейки.
Лариса отметна глава назад и се запъти обратно към мястото си с изкусително поклащащи се хълбоци. Представлението беше достойно за звезда. Целта му бе да унищожи съперниците и да възпламени Хепбърн.
Кларис не пожела да дочака големия финал, а продължи:
— Докато чакаме тайният кралски крем да попие в лицето на лорд Хепбърн, ще ви обясня как се нанася кралската оцветяваща емулсия. — Тя показа на дамите съдържанието на малкото бурканче. — Емулсията е оцветена така, че да съответства на тена ви и да прикрива всички малки белези, които не са част от вашата нормална, гладка, възхитителна кожа.
— Искате да кажете, че това е… изкуствено подобрение? — Мисис Тръмбл ужасено вдигна оскубаните си вежди. — Не можете да съветвате почтени млади момичета да си сложат маски на уличници! Младостта е единствената им козметика!
Кларис отлично изимитира шок.
— Изкуствено подобрение? Не, в никакъв случай. Никога не бих предложила младо момиче или дама да използват средства, които променят естествената им красота. — Тя огледа сериозно присъстващите и продължи: — Но не мислите ли, че е непочтено едно младо момиче да отиде на първия си бал, където ще бъде изложено на погледите на порасналите за женене джентълмени, съзнавайки, че е осъдено да стои до стената само защото точно днес има червен белег на върха на носа? — Кларис се намръщи царствено и внимателно попи с чиста кърпичка излишния крем от лицето на Хепбърн.
Той я наблюдаваше знаещо. Беше съвсем наясно какво правеше тя: играеше си с публиката като рибар с рибата на въдицата му.
Кларис се стараеше да пренебрегне присъствието му, но не постигна особен успех. Защото го докосваше и гледаше право в лицето му. От крема трябваше да остане само блестяща следа влага, която да попие в кожата. След няколко нанасяния кремът щеше да изглади бръчиците, оставени от слънцето и вятъра.
— Не знам как се чувствате вие — продължи тя, обърната към публиката, — но всеки път, когато ми предстои важно събитие, например бал, на върха на носа ми израства пъпка.
Младите момичета се засмяха нервно, някои неволно попипаха нослетата си.
Кларис не им остави време за мислене, а продължи:
— Лично аз съм на мнение, че жената трябва да бъде преценявана според красотата и ума си и че не е редно да я отхвърлят само заради някакъв малък, временен недостатък, появил се точно в нощта преди дебюта.
Младите дами закимаха усърдно. Почти всяка от тях се бе изправяла пред подобна катастрофа.