— Героят от Иберийския полуостров ще почете дома ни с присъствието си, а малката ми сестра — Робърт се наведе и позволи на въодушевената Прюдънс да го целуне по двете бузи — ще направи своя поклон пред обществото. За мен е чест и удоволствие да ви бъда полезен, с каквото мога. — Той вдигна бързо глава. Дали принцеса Кларис беше впечатлена от тази демонстративно показана братска обич?
Очевидно не. Ръцете й бяха скръстени под гърдите, но устните изглеждаха подозрително стиснати. Като усети погледа му, гримасата моментално изчезна.
— Искам да видя белега ти! — Прюдънс отмахна къдриците от челото му. — Божичко, още е невидим! Принцеса Кларис наистина е много сръчна. След като ти си отиде, продаде безброй бурканчета с тайни кралски кремове и мехлеми.
— Сигурно е продала и тайната кралска оцветяваща емулсия — усмихна се Робърт.
Защо принцесата не отговаряше на демонстрациите на искрена привързаност? Сестрите му бяха по-лековерни. Но дали Милисънт изобщо бе забелязала, че годините на война, насилие и измама са го затворили в непоносима черна дупка? Със сигурност не. Тя си мислеше, че всичко е наред, ако той се старае да се държи нормално.
— Не, никой не посмя — отговори нацупено Прюдънс. — Аз исках да си купя, за да скрия луничките си, но след като ти излезе, мисис Тръмбл отново започна да обяснява за почтените момичета и уличниците. Според нея всяко петънце по лицето е божие наказание за някакъв грях.
Някога Робърт обичаше сестрите си. Сега през главата му мина мисълта, че това чувство със сигурност е погребано някъде дълбоко в сърцето му, но за съжаление не може да го усети. По тази причина любовта му беше отказана, също като свързаните с нея страхове и радостно очакване.
Въпреки това предложи на дамите съвършено изиграно представление. Защо принцеса Кларис не му вярваше? Беше напълно сигурен, че тя го смята за лицемер.
— Никой не посмя да се противопостави на тази ужасна жена! — извика възмутено Прюдънс.
— Не се притеснявайте, мила. Осмелявам се да предскажа, че тази вечер почти всички млади дами ще ме помолят да ги посетя в покоите им. — Очите на принцесата засвяткаха. — Така никой няма да узнае колко бурканчета с оцветяваща емулсия съм продала.
Кларис е възхитителна жена, каза си неволно Хепбърн. Познава човешката природа и приема малките човешки слабости. Където той виждаше лицемерие, тя се усмихваше весело. От друга страна обаче, самата тя бе лицемерка. Измамница. Търгуваше с мечти.
— Жените са възхитителни създания — промърмори едва чуто той.
— Наистина сме! — провъзгласи патетично Прюдънс.
— Или поне постоянно си го внушаваме — заключи театрално принцесата.
Милисънт избухна в тих смях.
Робърт я погледна изненадано. Годините на отсъствието му бяха наложили мрачно було върху Милисънт и характера й. След завръщането му тя изглеждаше постоянно уморена. Дългите дни, които беше прекарала с баща му, я бяха състарили. Робърт обвиняваше за това безогледността и жестокостта на баща си. Обвиняваше и себе си, че бе оставил Милисънт сама. От друга страна обаче, какъв избор имаше тогава?
След появата на принцесата Милисънт изведнъж бе станала самоуверена и изглеждаше дори щастлива.
Може би причината беше не толкова в компанията на принцесата, колкото в изкуството й? Робърт огледа крадешком лицето на сестра си под меката светлина на свещта, но не откри следи от мазила.
Въпреки това се възползва от шанса да предизвика принцесата.
— Държа да кажа, Ваше височество, че наистина умеете да превърнете всяка жена в красавица.
— Някои дами имат нужда от повече средства за разкрасяване в сравнение с други — изкиска се Прюдънс. — Като мисис Тръмбл, например. Според мен е невъзможно да я направите такава, че да се хареса на всички мъже. Джентълмените разправят, че била лакомия.
— Почтеното момиче не произнася такива думи, Прюдънс! — скара й се Милисънт, но се извърна настрана, за да прикрие смеха си. Прюдънс отново се нацупи. Не понасяше да я укоряват.
— Добре знаеш, че е вярно! Знаеш го, Милисънт! Самата ти си чувала да го казват. Не помниш ли как ми разказа?
Милисънт нервно замачка кърпичката си.
— Може би, но не искам да го разказваш в присъствието на други хора.
— Тук не виждам други хора, само Робърт и принцеса Кларис. Те не се притесняват. — Прюдънс хвърли изпитателен поглед към двамата. — Така ли е?
— Аз лично намирам клюките за възхитителни и забавни — призна принцесата. — Но ако повторите наблюдението на лейди Милисънт на публично място, това ще навреди на доброто ви име и на позицията ви в обществото. Сигурна съм, че вие не искате това, нали, Прюдънс?