— А вие как мислите, Ваше височество? — изплака Прюдънс. — Защо не ми позволяват да напръскам роклята си с вода?
— Това е вашият дебют, вашата нощ — отговори сърдечно Кларис. — Позволено ви е всичко, което поискате…
Милисънт отвори широко очи и понечи да възрази. Робърт сложи ръка на рамото й и я притисна, за да я накара да замълчи.
— …все едно дали то ще навреди на доброто ви име — завърши изречението принцеса Кларис.
— Да навреди на доброто ми име? — Очевидно Прюдънс не беше очаквала такъв отговор от опитната в светския живот принцеса. — Разбира се, че няма да навреди на доброто ми име! Това е модерно!
Принцесата равнодушно вдигна рамене.
— Искате да навлажните роклята си, за да стане прозрачна, нали?
— Да, така правят французите — потвърди разгорещено Прюдънс.
— Французите отсичат главите на млади аристократки и ядат трюфели, изровени от свинете — отговори остро принцесата.
Горчивината в тона й стъписа Робърт, а Милисънт се отдръпна стреснато.
— Много сте… сурова, Ваше височество!
— Френската революция се разпространи в Европа като пожар в степта и докато всички припадат пред онзи тиран Наполеон, ние трябва да бягаме от революционния терор, да живеем в изгнание и да се опитваме да оцелеем, докато напразно чакаме да се завърнем в… — Кларис за малко за каже името на родината си, но се овладя навреме и затвори уста.
Робърт беше готов да се закълне, че даже си е прехапала езика. Артистичните й способности бяха наистина забележителни, малкото й представление затвърди убеждението му, че е направил отличен избор.
Милисънт и Прюдънс останаха дълбоко впечатление от избухването на принцесата. Когато след малко вдигна глава лицето й беше напълно спокойно. Значи притежаваше скрити таланти и тайни страсти. Робърт беше достатъчно умен, за да не го забрави. Не можеше да рискува да загуби играта само защото дамата е получила пристъп на ярост.
— Вижте, лейди Прюдънс — продължи принцесата, — след като заговорихме за тоалета ви, ще ви кажа, че в стаята си имам няколко сребърни ширитчета, които са последният писък на лондонската мода. Ако желаете, ще ви покажа как са ги пришиете, за да се получи най-добрият ефект. С вашата тъмна коса и синята рокля ще изглеждате наистина зашеметяващо.
— Е, добре — кимна Прюдънс, но продължи да наблюдава остро принцесата. Очевидно гневният изблик на Кларис я бе направил несигурна.
Милисънт я хвана под ръка.
— А моят копринен шал ще увенчае тоалета ти — обеща весело. — Искаш ли да видим дали ще ти подхожда?
— Вървете, вървете. Нейно височество и аз ще обсъдим проблемите около бала и без вашата компетентна помощ. Разбира се, ще ви уведомим какво сме решили. — Никой никога нямаше да узнае, че той възнамерява да злоупотреби с принцесата, за да изпълни своя таен план. На всяка цена трябваше да успее. Ако се провалеше, човекът, на когото дължеше живота си, щеше да страда и вероятно да завърши живота си на бесилката. А самият Робърт щеше бавно да потъне в бездната на ада.
От друга страна… понякога имаше чувството, че отдавна се намира в ада.
Излезе иззад писалището си и предложи ръка на принцесата.
— Ще се поразходим на място, където могат да ни видят, за да предотвратим всички възможни слухове за забранен романс.
Принцесата кимна сериозно и сложи ръка върху неговата.
— Съмнявам се да млъкнат. — Милисънт ги наблюдаваше внимателно. — Не и докато си най-желаният джентълмен тук.
— Може да съм, но само за момента — призна той. — Пристигането на другите джентълмени много скоро ще ме засенчи.
— И в това се съмнявам — засмя се Милисънт.
— Лариса те е обявила за партията на сезона — подхвърли Прюдънс с дръзка усмивка. — И се хвали навсякъде, че ще те хване в мрежата си.
Принцеса Кларис се усмихна. Милисънт бързо потегли Прюдънс към вратата.
— Ти си ужасна клюкарка, Прю! — укори я тя.
Робърт почти се ядоса. Не стига, че мис Лариса Тръмбл гледаше на него като на трофей, ами и принцеса Кларис му се присмиваше.
— Тя не ме интересува ни най-малко — изръмжа той.
— Не съм си и помислила друго. — Принцесата имаше достатъчно приличие да скрие усмихващите се устни зад ръката си. — Но и не бих могла да твърдя, че отместихте поглед, когато тя ви предложи… стоката си.
— Стоката си ли? О… — Откритостта на принцесата беше смайваща. Твърде малко дами биха се осмелили да намекнат за пищната гръд в огромното деколте, която мис Тръмбл поднесе подканващо под носа му. Но и надали имаше дама, която можеше да се сравни с принцеса Кларис. — Мис Тръмбл има гърди като кравешко виме.
Принцеса Кларис пое шумно въздух.