Тя пришпори Блейз и скоро се изравни с Хелиос.
— Какво се случи с онзи човек?
— С кого?
— С мъжа, когото проследихте снощи.
Хепбърн забави ход.
— Изплъзна ми се.
— Сигурно сте бесен, че някой се е изплъзнал от мрежата ви.
Лордът бавно обърна глава и я погледна дълбоко в очите.
— Да, бесен съм.
Сигурно неволно бе стегнала юздите, защото Блейз изви глава настрана и подскочи. Но Кларис успя да го успокои бързо.
Нима Хепбърн току-що я бе заплашил? В гърлото й заседна буца. Точно така — това беше заплаха. Миналата нощ се опита да я прелъсти, а сега я заплашваше.
За негово сведение тя не се оставяше така лесно да я сплашат. Той беше само граф, докато тя беше принцеса. Трябваше да помни това и да се държи в съответствие с ранга си.
Баба й я предупреждаваше, че интимността често ражда презрение. И тук доказателството беше пред очите й. Но баба й отдавна я беше научила — и с личния си пример, и с думи — как да сложи край на подобна интимност.
Без да се бави, Кларис размаха като за поздрав дръзкото си кепе и препусна напред. Вярваше, че позата й, ездаческото й изкуство и цялото й излъчване ще го вразумят. Ала нещо дълбоко й нашепваше, че нищо не е в състояние да обуздае безграничната арогантност на този шотландски лорд.
Оставиха оборите зад себе си, много скоро и господарската къща изчезна от погледите им. Останаха само хищните птици, които се рееха високо над главите им. Синьото небе се протягаше към хоризонта, вериги възвишения и планински върхове напразно се мъчеха да го достигнат; високата трева се полюляваше под лекия ветрец, дивите розови храсти бяха отрупани с бели и розови цветове. Тази страна беше съвсем различна от родината й в Пиренеите, с меки хълмове и невисоки планини, но скалите и вятърът бяха диви и първобитни и докосваха душата й.
И Хепбърн беше див и първобитен като скалите и вятъра в родината си.
Проклет да е! Защо не й даваше възможност поне да се наслади на прекрасното утро? Когато пътеката се разшири и най-сетне се изгуби в ливадите, лордът я настигна.
— Каква е тази високомерна маска, Ваше височество? Да не съм ви обидил с нещо?
Обидил? Та той я обиждаше с всяка своя дума!
— Снощи ми поставихте изисквания, които не мога да изпълня. Неприлични и невъзможни изисквания. — За да поясни, че говореше за плана му, а не за целувките, тя добави: — Надявам се, разбирате, че не мога да изпълнявам ролята на жена, която никога не съм виждала. Още повече по причини, които не разбирам.
— Значи все пак сте мислили над молбата ми? — осведоми се любезно той.
Кларис спря Блейз и се обърна към него.
— Аз съм принцеса — заяви тя бавно и с достойнство и вдигна ръка, когато той понечи да отговори нещо. — Знам, че не ми вярвате, но това е истината и аз зная какъв с дългът ми. Длъжна съм да се държа според ранга си, а той не ми позволява да се маскирам, за да измамя или заловя някого.
— Ще ви позволи, като разберете, че нямате друг избор. — Гласът му изплющя като камшик.
Този човек си позволяваше да я заплашва! Притискате я до стената, но тя нямаше да го допусне. Трябваше да се откопчи. Трябваше да намери начин.
— Вие разбирате ли, че ако се маскирам, няма да мога да се явя на бала като принцеса Кларис? — попита студено тя. — Какво ще кажете на гостите си, ако внезапно изчезна? Аз съм принцесата, която представихте на всички и буквално принудихте да вземе участие в бала ви.
— Разбира се, че ще участвате. — Робърт приближи Хелиос до нея. — Като принцеса.
Кларис изпухтя сърдито.
— Нали искате да нося перука и да се маскирам?
— Ще свалите маската и ще станете отново принцеса. — Хепбърн не я изпускаше от очи нито за секунда. — Няма да допусна никой да узнае, че на бала присъства и сеньора Мендоса. Ще я види само този, който трябва.
— Защо толкова държите хората да видят принцесата в изгнание? Много ли е важно да впечатлите гостите си с присъствието й?
— Естествено — отговори убедено той. — Това е първият светски прием, който давам след завръщането си от войната. Статусът на семейството ми зависи до голяма степен от успеха на този бал.
— Лъжец. — Не вярваше в нито една дума.
Лордът я измери с одобрителен поглед.
— Наистина сте много интелигентна.
Признанието му я зарадва, но това беше глупава радост. Не можеше да си позволи да се размекне и да се включи във фарса му. В никакъв случай. Ако някой я познаеше, беше изгубена. И Ейми също.