Грамадният джентълмен я наблюдаваше неотстъпно. Очевидно се забавляваше. Беше абсолютно непознат за Кларис и въпреки това тя имаше чувството, че го познава отнякъде. Може би от сън… или от неизпълнено желание.
Не, не го харесваше. Никак.
Постара се да прогони мислите за него и се усмихна, очаквайки забележките, които неизбежно щяха да последват.
Първа беше кръчмарката.
— Трябва да призная, че имате добър език. Но по-добре ни покажете какво умеете!
От средата на навалицата се обади дребен мъж:
— Сигурен съм, че не може да направи нищо от онова, което твърди!
Тъжната дама мълчеше, но едва забележимо се отдръпна, сякаш искаше да се дистанцира от тълпата.
— Не мога ли? — Кларис се обърна към младата шивачка, която стоеше точно пред нея, потънала в мислите си. — Как е вашето име, мис?
Момичето се стресна и вдигна глава, надявайки се Кларис да е имала предвид друга.
— Моето… как се казвам ли?
— Не се страхувайте — окуражи я принцесата. — Кажете ни името си.
— Аз… казвам се… аз съм мис Ейми Розабел.
— Качете се при мен, мис Розабел.
Младата шивачка сведе глава и едновременно я поклати. Очевидно беше много плаха.
Кларис не прие отказа й. Обърна се отново към навалицата и помоли:
— Хайде, хора, вдъхнете малко смелост на младата дама.
Няколко младежи изръкопляскаха ободрително. Мис Розабел се покачи колебливо на подиума и застана до Кларис. Беше поне с пет сантиметра по-висока от нея, но раменете й бяха толкова увиснали, че изглеждаше по-дребна. Тъмната коса беше пригладена назад и подчертаваше тесния нос и острата брадичка. Имаше сенки под очите, кожата й беше отпусната и белезникава, а кафявата вълнена рокля беше просто ужасна.
За Кларис бе очевидно, че момичето има спешна нужда от помощ.
— Мис Розабел — заяви уверено тя, — ще направя от вас истинска красавица!
Шивачката се уви плътно във вехтия шал и поклати глава.
— Не, мис. Благодаря ви, но не искам.
Кривокракият мъж с грозен поглед и зачервени бузи се изсмя лаещо.
— Нямате късмет. Тази си е грозна и нищо не може да я промени.
Мис Розабел вдигна шала към устните си. Няколко жени в навалицата й закимаха съчувствено. Кларис закрилнически сложи ръка на рамото й.
— Сър, обзалагам се с вас на десет фунта, че ще я направя красива.
Мъжът излезе напред.
— Готово! Хайде да видим как ще я разкрасите тук, пред нас! — Изпухтя презрително и направи широк жест.
Винаги се намираше някой като него, за да й помогне. Кларис очакваше да чуе точно тези думи. Наведе се леко и попита:
— А как е вашето име, сър?
Мъжът скръсти ръце под гърдите си.
— Казвам се Били Макбейн, но това изобщо не ви засяга.
— Питам се, Били, дали не трябва да разкрася и вас? — Гръмнаха смехове и Кларис кимна доволно. Това бе доказателство, че не е изгубила умението си да разгадава характерите на хората. Дребният ръст и некрасивото лице правеха Били враждебен и сприхав и никой от местните хора не го обичаше. Кларис видя как той стисна ръце в юмруци и бързо продължи: — О, разбирам, вие сте борец, и то най-добрият във Фрея Крегс, готова съм да се обзаложа!
Дребосъкът отпусна ръце, вирна брадичка и се потупа по мършавите гърди. Ала в присвитите очи все така святкаше злоба.
— Точно така, аз съм борец и ще направите добре да не го забравяте, мис!
Кларис притисна ръка към сърцето си с отработен жест.
— Вече разбирам, че сте и деспот.
Били се ядоса, но затова пък жените се засмяха и си зашепнаха. Бе успяла да ги направи свои съюзници, а те бяха първите й и най-добри клиенти.
Били направи крачка към нея. Очите му святкаха от гняв и той размаха заплашително силните си юмруци. Сърцето на Кларис се качи в гърлото. За момент се уплаши, че е отишла твърде далеч.
Точно тогава забележителният джентълмен сложи ръка на рамото на Били.
Момъкът се обърна с вдигнат юмрук, готов да набие всеки осмелил се да го спре. Но като видя кой е дръзкият нахалник, веднага отпусна юмруци и само го изгледа злобно.
Джентълменът вдигна едната си вежда и едва забележимо поклати глава.
Били се отдръпна назад.
Аха. Значи джентълменът умееше да си служи с юмруците. Беше красив, силен и енергичен. Внушаваше респект, а може би и малко страх.
По гърба на Кларис пробягаха тръпки. В сърцето й покълна страх. Трябваше да се пази от него.
С леко треперещи пръсти тя отвори чантите и извади глинено гърненце. Вдигна го, за да го видят всички, и обясни:
— Това е силен екстракт от билки и корени, преработени в мек крем, който освежава кожата и я разкрасява. Внимавайте как ще го нанеса. — Мис Розабел вдигна брадичка, Кларис размаза крема по лицето й и го втри в кожата. — Ухае на розмарин и мента и съдържа тайни съставки, известни само на членовете на семейството ми.