Пръстите му се сключиха около нейните. За пръв път, откакто бе зашила раната му, той вдигна глава и я погледна. Горещият му поглед й отне дъха.
Най-сетне видя истинския Хепбърн. Мъж без маска. Това беше воинът, който днес бе водил битка за една мъртва жена и пребития й съпруг.
Преживяното все още бушуваше в него. И не само днешното. Този гняв, причинен от всички ужаси на войната, продължаваше да пари в душата му. Днешната битка само беше помела измамното спокойствие. Този човек живееше в болки и тези болки можеха да се превърнат в пламтяща страст.
Той я желаеше!
16
Не е достатъчно само да се стремиш към високото. Трябва и да посегнеш, за да си грабнеш малко щастие.
Страх лумна в сърцето на Кларис, страхът на жена, изправена пред силен, безогледен мъж. Мъж, за когото хората си шепнеха, че е луд. Мъж, чиито погледи пареха и възпламеняваха жените.
Заедно със страха пламна и възбуда. Хепбърн я искаше, без изобщо да се замисли, в разрез с всеки етикет, с изпепеляващо желание. Тя реагира на желанието му и кръвта й закипя. Когато той уви ръка около талията й и я привлече към себе си, дъхът й спря. Гърдите й се притиснаха към неговите, слабините й запариха. Той я погледна изпитателно в лицето, с леко отворени устни, и белите му зъби блеснаха. Всички отдавна забравени приказки за гладни вълци, които й беше разказвала бавачката, внезапно оживяха. Сърцето се блъскаше лудо в гърдите й и тя вдигна ръце, аз да ги опре на раменете му.
Трябваше да го отдалечи от себе си. Той щеше да я изгори.
Устните му завладяха нейните в луда целувка. Езикът му проникна дълбоко в устата й, потисна съпротивата й и разпали в тялото й буйна страст.
Да, той беше луд. И лудостта му беше заразителна, защото тя се разкъсваше от желание. Кожата й се опъна, гърдите набъбнаха. Коленете й затрепериха и тя усети как се овлажни.
Той изследваше устата й като завоевател чужда страна. Сякаш това беше негово право и сякаш тя беше завладяната страна.
Кръвта шумеше във вените й. Наслада и страх се бореха в тялото й. Просена тихо в устата му и той започна да целува бузите й, прокара зъби по брадичката, помилва шията и чувствителната вдлъбнатина на ключицата. Сякаш искаше да вкуси всеки сантиметър от нея и тя беше готова да му даде всеки сантиметър от себе.
С бързо движение на ръката той свали корсажа й и освободи гърдите от обшития с дантели затвор. Кларис се събуди за малко от страстта, когато проумя, че той е твърде сръчен, твърде опитен, че е привил това движение много често. Изпита диво желание да го удари.
Но в този миг от гърдите му се изтръгна дълбок стои и Кларис изпита странната увереност, че никоя друга жена не е виждала този израз на лицето му. Той жадуваше за нея и беше готов да й даде всичко от себе си. Неволно я обзе страх.
Той щеше да й причини болка.
Ала когато устата му помилва чувствителното зърно на гърдата, докосването беше топло и меко като кадифе. Ласките на езика му изтръгнаха от гърдите й сладостни стонове и тя зарови пръсти в косата му. Притисна главата му към гърдите си и зад спуснатите й мигли експлодираха фойерверки. Никога не се беше чувствала така. Никога не си беше представяла, че може да съществуват толкова сладки и необуздани чувства.
И в същото време… нещо дълбоко в нея й нашепваше да се пази от лорд Хепбърн. Напомняше й защо в първия миг е изпитала страх. Отдавна знаеше, че той може да я зарази с лудостта си и че тя няма сили да му се противопостави.
Дългите години строго възпитание, цялата й самодисциплина бяха пометени от вълната на страстта. Каква глупачка беше! И все пак… милувките му се усещаха като истински. За първи път, откакто бе дошла в Англия, се чувстваше у дома. Защитена.
Пое шумно въздух, но светът около нея потъна в огнена мъгла. Остана само мъжът, който я целуваше. Внезапно той вдигна глава.
Хладният въздух, който погали твърдите зърна на гърлите й, я накара да усети неочакваната им тежест. Отново й се зави свят. Въздъхна и вдигна глава да види лицето му.
Той се усмихваше. Наблюдаваше я с усмивка и зъбите светеха на тъмното лице. А очите му… господи, очите му! В зениците светеше лудост. Треперейки, Кларис се притисна към него и се опита да намери опора. Подът се люлееше под краката й.
Какво безумно начинание! Той обхвана с две ръце дупето й, вдигна я на пръсти и мушна крак между бедрата й. Кракът му се притисна към слабините й и я принуди да се задвижи бавно напред и назад.