Здравият човешки разум проби опияняващата мъгла на страстта.
— Не! — Тя го блъсна с все сила. Ако не престанеше…
— Не! — Ако той не престанеше веднага, тя щеше да…
— Не! — Не знаеше какво ще се случи тогава, но беше наясно, че ей сега ще изгуби контрол над себе си. Това би било неприемливо. Унизително.
— Престанете!
Той не се подчини. Не престана. Дори не я чу.
Желанието се засилваше с всяка секунда.
Той беше по-силен от нея. Коленете й поддадоха. Натискът на крака му се засили. Похотта я държеше в ноктите си. Помете гордостта й, накара я да забрави коя е. Заби нокти в раменете му, за да усети горещата кожа под тънката риза.
Той притисна устни към ухото й.
— Ти си моя — пошепна дрезгаво. — И ще правиш, каквото искам.
Не. Устните й оформиха думата, но нямаше достатъчно въздух, за да я произнесе. Бедрото му непрестанно се триеше между краката й.
— Днес си моя. Отдай ми се. — Захапа крайчето на ухото й и тя се притисна към него с цялото си тяло.
Ужасът от тази кратка болка беше достатъчен. Тя загуби контрол над себе си и се хвърли в пропастта на отдаването. Притисна се до него, цялата трепереща. Безпомощна да се пребори с непознатите чувства, толкова силни, че не й позволяваха нито да говори, нито да диша, докато се разбиваха в нея на безкрайни вълни. Можеше само да им се отдаде.
Усещанията в тялото й не можеха да се сравнят с нищо, което беше изпитвала дотогава. Раздвижи се, простена високо и продължи напред, неспособна да разсъждава ясно.
Още преди да свърши това чувство, той я вдигна на ръце я нежно я положи върху килима. С треперещи ръце вдигна полите й до талията. В изражението му имаше триумф, но и… страх.
Би трябвало да потъне в земята от срам, че той разголи краката й до бедрата, че хладният въздух помилва чувствителната й женственост, но незнайно как този мъж с опитни пръсти и опияняващи устни успя да й вдъхне чувство на триумф. Тя въздъхна и го прегърна здраво.
Той коленичи между краката й, свали панталона си и се отпусна върху нея. Шокиращото усещане на голата му кожа върху нейната й отне дъха. Той излъчваше горещина, която щеше да я изпепели. Опря лакти на пода от двете страни на главата й, сведе глава и целуна устните й, отначало нежно, после потопи език дълбоко в устата й. Бавните, неспиращи милувки и нежните докосвания на пръстите му я разтрепериха от очакване и… страх. Ароматът му я замая, а подлудяващата интимност на устата и тялото му събори всички защитни бариери, които беше изградила пред сърцето си.
Тя зарови пръсти в косата му, вкопчи се в него и го задържа така. Отговори на милувките на езика му, първо срамежливо, после със засилваща се страст. Той простена, сякаш пламъкът й му причиняваше болка, и вибрирането на устните му до нейните увеличи възбудата й. Страстта я направи смела и тя потърка бедрата си в хълбоците му. Това движение разби на пух и прах самообладанието му. Той се отдръпна назад и Кларис зърна за миг очите му, които пламтяха като сини въглища.
Слабините му се притиснаха в нейните. Мъжествеността му потърси вход. Тя се вцепени от уплаха, но Хепбърн вече не можеше да спре. Намери тесния отвор, нахлу мощно навътре… и Кларис за първи път усети какво е в тялото й да влезе мъж.
Той й причини болка. Изгори я със страстта си. Ръцете му все още се опираха от двете страни на главата й, гръдният му кош беше на сантиметри от гърдите й. Той я владееше с позицията и силата си.
От очите й потекоха сълзи, но тя не го спря. Как би могла, след като извитият му гръб, издутите ноздри и измъченото изражение ясно показваха, че самият той също страда от болка? Сантиметър по сантиметър той проникна дълбоко в тялото й, разкъса девствената ципа, взе я, завладя я. А през това време тя поглъщаше мъката му, успокояваше го и замени неговата болка с нейната.
Щом влезе в нея, той спря и зачака. Какво чакаше?
Кларис отвори очи и го погледна.
Хълбоците му я притискаха към пода, очите му бяха широко отворени. По челото му бяха избили капчици пот. Полагаше огромни усилия, за да не се раздвижи.
Кларис разбра. Той беше на път към лудостта и тя нямаше да му позволи да я изживее сам. Вдигна ръце и се вкопчи в раменете му. Краката й се увиха около кръста му и тя промени позата си така, че да го приеме още по-дълбоко в себе си, да се насладя докрай на мъжествеността и силата му.
Съгласието й го лиши и от последната частица разум. Той се отпусна върху нея, стегна хълбоци и нахлу дълбоко в тялото й. Тласъците продължиха, отново и отново, бързи и силни. Мъжът бе забравил всичко около себе си, ослепял и оглушал от възбуда.
Кларис не остана пасивна. Вдигна хълбоци, за да се нагоди съм ритъма му, и отговори на страстта със страст. Вече не знаеше къде свършва страхът и започва насладата. А и сега това нямаше значение. Само едно беше важно — това животинско сливане, тази среща на двете тела, за да станат едно. Самият акт беше безумен и нежелан, но в същото време най-прекрасното нещо, което бе преживявала някога. Никога в живота си не беше правила нещо от чиста радост от самото действие, но сега се съединяваше с него с пълна отдаденост и без капчица съмнение.