Лицето на Лариса се разкриви в гневна маска. Без да мисли, тя направи крачка напред и замахна да удари Кларис.
— Ваше височество — прозвуча в този миг гласът на Хепбърн, — безкрайно съм ви благодарен, че въпреки заетостта си намерихте време да говорите с мен.
Лариса изохка и моментално отпусна ръка.
— О, мис Тръмбл — продължи лордът с отлично изиграна изненада, — простете, не ви забелязах. — Ала небрежната поза подигра Лариса и й показа съвсем ясно, че е видял и чул всичко. — Надявам се, Ваше височество, че не прекъснах… разговора ви с мис Тръмбл?
Младата дама отваряше и затваряше уста, сякаш не й достигаше въздух. Потърси думи да се извини, но успя да каже само:
— Аз… аз не знаех, че сте тук!
— Така си и помислих. — Той я измери от глава до пети и презрителното му изражение показа ясно какво мисли за нея. — Така си и помислих.
Най-сетне Лариса проумя какво бе сторила. Бе показала повече от ясно, че е жестока и безсърдечна. И жалка. И всичко това пред мъжа, когото се надяваше да спечели. Въпреки това се опита да хвърли вината върху друг.
— Принцеса Кларис са позволи да се държи дръзко с мен!
Хепбърн се отблъсна бавно от рамката на вратата и едрата му фигура сякаш изпълни целия коридор. От привидната ленивост не остана нито следа.
— Мис Тръмбл, едно от нещата, които ме отвращават дълбоко, е безсрамното излагане на показ на женските прелести. Запомнете, че те изглеждат много по-интересни, когато са прикрити, а не разголени. Още по-неприятна ми е необоснованата ревност. Вие се провинихте и в двете и докато не се научите да се държите като възрастен човек, по-добре да си стоите в класната стая.
Лариса пребледня като смъртник. Втренчи поглед в лицето на Хепбърн и пое дълбоко въздух, за да отговори, но от устните й не излезе нито звук. Накрая се обърна и си отиде, вирнала брадичка в жалък опит да запази достойнството си.
Кларис я проследи с поглед. Бе осъзнала, че е дала воля на гнева си и е обидила почти непознат човек, и това я потисна.
— Глупаво постъпихме…
— Не сте права! — Хепбърн хвана ръката й и я въведе в библиотеката. — Мис Тръмбл е дръзка, невъзпитана хлапачка, която заслужава да я поставят на мястото й.
— Така е, но сега сигурно няма да смее да ви погледне в очите.
— Надявам се да стане точно така!
Той не я разбра, а и явно не го беше грижа. Затова Кларис се опита да обясни:
— Дръзките, невъзпитани хлапачки като нея са склонни да вгорчат живота на скромни търговки като мен. Трябваше да преглътна обидата.
Тя се държеше така, сякаш е забравила случилото се през нощта, и лордът се ядоса.
— Искате да кажете, че не биваше да й говоря така грубо?
— Да.
Защо тази малка глупачка се беше разтревожила заради Лариса, когато той беше само на метър от нея?
— Аз права, каквото ми харесва. — Гласът му прозвуча като чувствено ръмжене.
Кларис се обърна рязко и го погледна втренчено. Прекрасната й уста се отвори леко. Лицето й се зачерви от нахлулите в тялото й емоции и Робърт беше готов да избухне в смях. Най-после си беше спомнила. Тя сведе очи и отстъпи крачка назад.
Той я последва, изпълнен с нетърпение. Искаше най-сетне да заговорят по темата, която го интересуваше. Искаше да чуе от собствените й уста дали съжалява, че му се е отдала. Дали копнее отново да му се отдаде?
— Забравете Лариса. Тя не е важна за нас.
— Да. Исках да кажа, не. — Кларис се отдръпна още назад и опря гръб в стената. Носеше прекрасна скромна рокля от розов муселин, която отиваше на зачервените й бузи. — Искам да кажа, не е важна за вас, но веднъж аз също преживях обида, каквато вие й нанесохте. Беше много болезнено.
— Нищо няма да й стане. Жените като нея се възстановяват бързо. — Колко копчета трябваше да отвори, преди да свали роклята от раменете и да я пусне в краката й? Ще му достави огромно удоволствие да я съблече и този път ще се погрижи да не я уплаши със страстта си. Този път няма да бърза… снощи се бе проявил като безогледен насилник. Въпреки това преживяването беше неповторимо. Следващия път ще действа, по друг начин.
А сега… сега ще я ухажва, ще й покаже, че не е дивакът, който се самозабравя в битката и се опомня в женските обятия.
Той отиде до малката масичка, наля вино в две чаши и й подаде едната.
— Разкажете ми нещо за себе си. Какво престъпление сте извършили, та са ви наказали така?