— Старостта и умът винаги ще побеждават младостта и съчувствието. — Изви ръката на русия толкова силно, че Кларис се разтрепери. — Предай се! — поиска строго граф Хепбърн.
Нападателят изръмжа, мускулите на шията му изпъкнаха и той вдигна глава, за да облекчи болката.
— Ти си истински дявол! Разбира се, че се предавам!
Робърт веднага го пусна. Непознатият се претърколи по гръб. Двамата мъже се спогледаха. Кларис спря да диша, чакайки да започнат грозни ругатни.
Вместо това двамата се засмяха. Искрен, весел смях!
Нападателят засия с цялото си лице.
— Ти, коварно копеле! Мислех си, че съм те изненадал! — Когато вдигна поглед, забеляза Кларис, която все още стоеше с вазата до него. — Имаш добра жена, Робърт. Готова е да те защитава със скъпоценните ти вази.
Робърт избухна в смях и се обърна към Кларис. Двамата се погледнаха дълбоко в очите. Смехът му заглъхна и Кларис спря да диша. Едър, тъмен, изпълнен със смях, гняв и болка, той беше всичко за нея. Усещаше чувствата му така ясно, сякаш бяха нейни.
Необяснимо защо, очите й се напълниха със сълзи. Защо бе помислила, че той е в опасност? Сърцето биеше лудо в гърдите й, ръцете й трепереха. Защо не бе разбрала веднага, че това е битка между двама приятели?
Тя се страхуваше за него.
Отпусна вазата и разтърси глава.
Каква глупачка беше!
Робърт се наведе и помогна на непознатия да се изправи. Учтивият жест не се връзваше с небрежния му вид, който стана още по-очевиден, когато я представи официално:
— Принцесо Кларис, бих желал да ви представя най-големия негодник в целия християнски свят, Корнелиус Гунтер Халстед Валдемар четвърти, роден в Лондон, прекарал дълго време в затвора Нюгейт, воювал на Иберийския полуостров и мой скъп приятел — Той се засмя и добави: — Мой много скъп приятел.
Кларис изобщо не се изненада, че Валдемар е прекарал дълго време в затвора Нюгейт.
Русият мъж направи дълбок поклон и Робърт продължи:
— Валдемар, бих желал да ти представя принцеса Кларис от Бомонтен, втора поред в наследството на трона и дамата, която ще ти върне свободата, преди да е изтекла седмицата.
Робърт май прекаляваше с личната информация. Кларис го изгледа неодобрително.
Валдемар предпазливо взе вазата от ръката й и целуна нежните пръсти.
— Оценявам високо усилията ви, Ваше височество, защото нямам никакво желание да работя за негово високоблагородие. Да знаете, че като ви видя в ролята на прекрасната сеньора Кармен Мендоса, малкият полковник примря от страх, а аз едва се сдържах да не се изсмея.
— Позна ли я? — попита напрегнато Робърт.
— Да я познае? — Валдемар се ухили злобно. — Позна я, и то как! За малко не се пльосна в безсъзнание на твоя скъпоценен килим. Повярва, че е видял Кармен, и изпадна в шок.
— Усъмни ли се, когато тя вдигна глава и го погледна? — поиска да узнае Робърт,
— Не се притеснявай, приятелю. — Валдемар се ухили още по-широко. — Лицето му направо позеленя.
Робърт погледна признателно Кларис.
— Успяхте. Нанесохте първия удар.
— Отдалеч да — кимна тя. — Да видим как ще се държи отблизо.
— Куражлия жена — засмя се Валдемар. — Това ми харесва. Ваше височество, ако някога поискате да се отървете от този старец, не забравяйте, че аз съм вашият човек. — Хвърли предизвикателен поглед към Робърт и добави: — И аз имам благородни прадеди.
— Всички до един измислени. — Хепбърн рязко издърпа ръката й от тази на Валдемар, но Кларис реши, че ревността му е привидна. — Тя няма да иска никого другиго освен мен. Никога.
Кларис се боеше, че това е истината, но не беше нужно Робърт да до разгласява навсякъде. Сърдито издърпа ръката си от неговата и скръсти ръце под гърдите си.
— Все още не разбирам защо нападнахте Робърт, Валдемар…
Валдемар направи елегантен поклон, отведе я до креслото и я изчака да седне.
— Защото трябва да остане нащрек. Да бъде бдителен. Тук си е у дома, а когато мъжът живее с птички и цветя, бързо се размеква. Нашият приятел Робърт обаче не може да си позволи да се размекне. Не и докато грозният грабител гостува в дома му.
Този път двамата мъже не се засмяха, а се погледнаха мрачно.
— Имате предвид полковник Оугли — кимна Кларис — Не е ли опасен?
— Не — отговори решително Хепбърн.
— Да — отговори в същото време Валдемар и изгледа мрачно приятеля си. — Не лъжи момичето! Тя трябва да знае истината за онзи!
— Незнанието не е благословия — потвърди Кларис.
Робърт кимна в знак на съгласие.
— Полковник Оугли не е особено интелигентен.
— Но е хитър и коварен и усеща неприятностите от няколко мили.
Робърт се облегна на перваза на камината.