Тя пое жадно аромата му, вече познат на сетивата й, и пулсът й се ускори. Хепбърн я бе белязал завинаги със страстта си и щеше отново да го направи, но и тя щеше да му наложи печата си.
— Давам най-доброто от себе си.
Настана мълчание. Не неловко, но в него дебнеха много въпроси.
— Затова ли сте тук? — Дълбокият му глас отекна в мрака. — За да удържите на дадената дума?
Предположението беше толкова абсурдно, че Кларис едва не се изсмя. Ала не го направи, защото това нямаше да му хареса и той нямаше да я разбере. Все пак й се дощя да го подразни и се поддаде на желанието.
— Поглеждали ли сте някога в огледалото, Робърт? Лариса ви обяви за партията на сезона, но не заради титлата и богатството ви. Походката ви, пронизващите сини очи, излъчването ви… Необузданост и величие. У вас има нещо, което замайва жените и ги принуждава да ви следват.
Очите му бляскаха в мрака като черни диаманти.
— Има немалко жени, които успешно устояват на чара ми. Спомняте ли си първата ни среща във Фрея Крегс? Тогава нямахте търпение да се отървете от мен.
— Защото знаех, че ще свърши така. — Кларис сложи ръка на рамото му и нежните й пръсти прогониха напрежението под кожата. — Че ще ви желая с цялото си тяло и с душата си. Затова ви се предлагам за времето, което ни остава… Коя жена би се унижила да проси от мъжа? Но аз съм тук. Ето ме!
Гласът му прозвуча дрезгаво.
— Не съм чул да просите.
— Моля ви — промълви тя. — Моля ви.
Най-сетне той помръдна. Взе я на ръце и я отнесе в леглото.
Положи я върху завивката, легна върху нея и я притисна към матрака. Тя се наслаждаваше на тежестта му, на аромата, който я упойваше, на решителността му. Той я целуна с нежна, мека целувка, която й оставяше време да се настрои към него, да вкуси есенцията му. Дълбоко във вътрешността й блаженството постепенно се превръщаше в отчаяна, неудържима страст която само той беше в състояние да събуди у нея.
Тя се усмихна и захапа долната му устна.
Той вдигна глава и простена.
Тя вдигна ръце и зарови пръсти в косата му. Черните кичури бяха като коприна между пръстите й. Тя ги отмахна назад и помилва с език белега на челото му. Той отвори устни и я зацелува жадно, като триеше хълбоците си в нейните. Това беше твърде силно, заплашваше да надвие сетивата й, но пак не беше достатъчно. Тя искаше повече от него. Да го вкуси целия, да усети тежестта и силата му, да му се наслаждава отново и отново, докато всичко… свърши. Докато тя си отиде.
Горчиво-сладкото чувство проникна коварно в душата й и й вдъхна дързост. Сграбчи го за раменете, обърна го и се настани върху него. В първия миг той се възпротиви, но после се поддаде, отпусна се на матрака и широко разпери ръце и крака.
Това беше истински празник за сетивата й. Какъв мъж… едър, широкоплещест… и корав. Пръстите й се плъзнаха по бедрата му и напипаха възбудения член под панталона. Горещината му я опари и тя пожела да я усети дълбоко в себе си. Плъзна тялото си по неговото и отвори ризата му. Мускулите на гърдите му се стегнаха, но той се принуди да остане спокоен. Тя усети под ръцете си твърдите, къдрави косъмчета по гърдите му и това просто удоволствие едва не я подлуди.
— Седни! — заповяда тя. Интимността най-сетне извади наяве прекрасното „ти“. Когато той се подчини, тя смъкна ризата през главата му и я хвърли на пода.
Под бледата лунна светлина тялото му изглеждаше невероятно. Беше много по-красив от статуите в палата на баща й. Мускулите играеха под бледата кожа и я мамеха да открие дали цялото му тяло е съвършено като на безсмъртните герои от Ренесанса.
Ала още преди да е посегнала към копчетата на панталона му, той хвана ръцете й и ги натисна върху корема си. После плъзна дланите й нагоре към гърдите си. Кларис се засмя и устоя на натиска му. Помилва предизвикателно къдравите косъмчета и едва след това потърси зърната на гърдите му; за да ги погали с връхчетата на пръстите си.
Робърт простена от желание. Очите му бяха полузатворени. Тя се наведе и започна да милва чувствителните зърна с устни. Бавно описа кръгове с езика си и те се втвърдиха. Значи и той реагираше като нея на милувките по гърдите. Кларис усети как бюстът й натежа и тъмните зърна набъбнаха. Всичко, което правеше с него, намираше отражение при нея. Връзката между тях беше почти магическа.
Тя вдигна глава и се усмихна.
Робърт изглеждаше напрегнат и нетърпелив, но не й внушаваше страх. Никога не би й причинил болка — тя го знаеше с абсолютна сигурност.
Той сложи ръцете й върху широките си рамене и й се отдаде без задръжки. Погледна я дълбоко в очите, после насочи поглед към гърдите й, мина през талията и хълбоците и спря върху прасците, които почти срамежливо надничаха изпод полата. Първият й импулс беше да покрие краката си, ала страстта и огънят на Робърт й попречиха. Протегна се бавно и полата се вдигна, за да открие коленете й. Корсажът се размести и разголи гърдите й, тя отметна глава назад и разкри пред жадния му поглед съвършената извивка па бледата, стройна шия.