Докато правеше това, тя се надяваше да пришпори страстта му. Вместо това обаче трябваше да преживее как усещането на кожата му върху нейната я изпълва докрай с нежност и диво желание. Бързо отвори копчетата на панталона му и мушна ръка вътре.
Мъжествеността му изпълни цялата й ръка. Кожата беше невероятно мека, като кадифе, обвиващо стомана. Тя плъзна пръста надолу към основата, после бавно се върна към закръгленото връхче. Досега не знаеше, че един мъж може да бъде толкова голям. И толкова твърд… Преглътна, защото устата й внезапно бе пресъхнала. Как ще го приеме в себе си… Онова, което досега беше желала с цялото си същество, сега изглеждаше абсолютно невъзможно.
— Ако имах някакви съмнения, щях да ги изкажа точно сега — пошепна дрезгаво тя.
— Моля се да не го правиш — отвърна той с дрезгав шепот. — Ако тази нощ не мога да те имам, ще умра. Познавам те, скъпа принцесо, и знам, че приемаш своята отговорност много сериозно. Уверен съм, че ще страдаш много, ако знаеш, че съм умрял от неосъществена любов към теб.
— Наистина ли ще умреш? — Тя продължи да го милва и желанието се разливаше по вените й като искрящо шампанско. — Ще умреш за мен?
— Ако скоро не ме вземеш, ще изпусна последния си дъх тук, пред очите ти!
Би било глупаво да вярва, че означава толкава много за този силен, опитен мъж. Въпреки това думите му я зарадваха.
— Тогава да свалим тези дрехи, за да мога да те спася.
— О, да, веднага. — Той я вдигна и изхлузи смачканата й рокля. Тя смъкна с един замах панталона му, за да го види гол под себе си. Хвърли бърз поглед към ерекцията му, но той вече я бе обърнал по гръб. Кларис се изненада от бързината на движението, но реагира моментално и се опита да вземе връх. Той се поддаде, макар и бавно, сякаш тя беше по-силната от двамата.
Беше безумно, направо абсурдно, но й харесваше, че той се чувства много добре, когато тя командва. Успя да го настани отново по гръб, притисна се до гърдите му, вдигна ръцете му над главата и се засмя триумфално.
— Предаваш ли се?
— Предавам се — отговори Робърт, без да се усмихне.
И нейната усмивка угасна. Той лежеше пред нея съвсем гол, а тя… Тя също беше гола, само по чорапи. Мъжкият му аромат я замайваше. Той миришеше на мускус и грижливо обработена кожа.
— Какво ще правиш сега с мен? — осведоми се той.
— Каквото ми хрумне. — Той беше прекрасен. Олицетворение на всичко мъжествено и съвършено.
И тя започна да го милва. Плъзна пръсти по силните мускули на ръцете му, очерта контурите на гърдите. През цялото време се наслаждаваше на увереността, че в крайна сметка победителят ще е той. Той беше воин, готов да защитава с всички средства онова, което му принадлежеше. И което му беше мило и скъпо, а в момента тя беше уверена, че му е мила и скъпа.
Плъзна се надолу към корема му и започна да целува меките вдлъбнатинки под хълбоците. Първо едната… после другата… Там кожата беше тънка и без косми, но малко по-надолу растяха буйни косми и от тях се издигаше ерекцията му.
Странно, но не почувства плахост. Миналата нощ не бе видяла мъжествеността му, само бе почувствала могъщия тласък. Никога преди това не беше виждала интимните части на жив, дишащ мъж и това тук… то изобщо не приличаше на статуите в палата. Този член беше бледорозов, дълъг и дебел, корав… възхитителен.
Пръстът й се плъзна по ствола и тя се учуди на горещината му. Той потръпна под докосването й, пое шумно въздух и това я изтръгна от дълбокото съзерцание. Умът й отново заработи.
— Робърт — пошепна уплашено тя, — не вярвам, че това… ще влезе.
Той приглади нежно нападалите по лицето й коси.
— Защото си принцеса, а аз съм само един обикновен граф?
— Не. Защото ти… това е толкова голямо… Няма да влезе.
Робърт се покашля. Май се смееше, но потисна смеха си.
— Минатата нощ влезе и пасна чудесно. И пак ще стане. Обещавам ти. — Той се усмихна. Знаещата му усмивка й напомни с каква безогледност я бе принудил да участва в маскарада му.
Побиха я студени тръпки и тя се опита да се отдръпне.
Той я задържа и нежните милувки по гърдите й отново събудиха желанието в тялото й. По-добре да забрави самодоволната усмивка и да загърби виковете на разума.
Ръцете му оставяха следи по тялото и разпалваха страстта й. Беше го усетила още когато го видя за първи път. Той знаеше как да докара жената до лудост, притежаваше сръчност и дълбока, скрита страст. Знаеше как да накара кръвта й да закипи.
Тялото му блестеше от пот. Лунната светлина се пречупваше в силните мускули и Кларис отново се сети, че тази вечер тя командваше. Докато той я стопляше с докосванията си, тя се зае отново с гърдите, раменете и корема му. Ръцете им се преплитаха и разделяха, докато двамата си доставяха чувствено удоволствие. Той не се насищаше да милва гърдите й, обхващаше ги, повдигаше ги, притискаше зърната им. При това я гледаше в лицето и се усмихваше, сякаш знаеше как й въздействат тези ласки.