Мисълта, че е бил в сънищата й, бе странно обезпокояваща.
— Какво правиш? — попита задъхано тя. Той не отговори и тя се опита да освободи ръцете си, но той ги задържа над главата.
— Пусни ме, Робърт — помоли тя и отново се опита да се освободи.
Той избухна в тих смях. Дъхът му помилва гърдите й, зъбите му се впиха почти болезнено в подутото зърно.
Кларис усети между краката си влага и горещина, утробата й пулсираше от желание.
Желание? Как беше възможно? Слънцето още не бе изгряло — това означаваше, че е спала само няколко часа. Бе заспала дълбоко удовлетворена, а едва събудила се, отново го желаеше. Искаше да го почувства между краката си, да усети проникването му, мощните тласъци. Да задоволи глада, който я правеше празна и самотна.
Това беше безумие. Тя беше обезумяла!
Отново се опита да се освободи, този път по-настойчиво, но трябваше да се бори не само с него, а и с много други неща. С мрака и сънливостта си, със собственото си желание, което шумеше в ушите и тежеше в ръцете й.
Какво се бе случило? Кога се бе изменило равновесието на силите? Или той през цялото време е държал юздите в свои ръце? Дали просто се бе поддал на настойчивостта й?
Робърт целуваше лицето й, оставяше горещи следи по клепачите, бузите и устните. Никъде не се спираше дълго и изгубена в удоволствието, тя го следеше с поглед, чакайки още и още. Влажният му език се мушна в ухото й и от топлия, силен дъх я побиха тръпки.
— Какво правиш там? — попита с подрезгавял глас тя.
Гласът му прозвуча дълбок и тъмен като нощта:
— Смятам да ти доставя удоволствие, каквото никога не си преживявала. Ще вляза под кожата ти и никога вече няма да изчезна от главата ти. — Отмахна завивките и студеният утринен въздух охлади голата й кожа. Той се надигна над нея, после се наведе напред и притисна твърдия си член в корема й. — Утре вечер пак ще дойдеш при мен и така всяка нощ, докато си тук. И то не защото искаш, а защото не можеш да не дойдеш.
Кларис потръпна, сякаш я бе ударил, и се завъртя настрана.
— Утре вечер… Добре, утре вечер ще дойда пак, щом го желаеш. Но всяка нощ? Не мога да остана тук. Не мога да живея тук. Ти не можеш да ме принудиш.
Той се изсмя дрезгаво и впи устни в нейните. Корава целувка, без никакъв финес, с грубото желание на воин, разкъсал оковите на цивилизацията. Езикът му се мушна в устата й, настойчив и без никаква въздържаност. Когато тя се поддаде и престана да се отбранява, дори се притисна към него, той вдигна глава.
— О, мила моя, ти още не знаеш какво мога.
Горещите думи и дивите целувки я уплашиха и тя изплака тихо. Той искаше да я накара да разбере нещо, което тя не желаеше. Да изпита желание, което не можеше да понесе. Съзнаваше, че щом той свърши, никога вече няма да е същата като преди.
Ала Робърт не й остави време да мисли. Отново целуна гърдите й и засмука зърната. Горещият му дъх пареше чувствителната й кожа, устата му я вкусваше с настойчивост, която й отнемаше дъха. Зърната й станаха непоносимо твърди. Беше болезнено, невероятно хубаво и… отчаяно. Тя поиска да освободи ръцете си, но не за да се отбранява. Искаше да се вкопчи в него и да го притисне до себе си. Искаше повече. Искаше всичко.
Ала той не мислеше за желанията й. Мислеше само за своята цел, а в момента тя беше да я целува навсякъде. Зарови език във вдлъбнатинката на пъпа й, за да я изследва с бавни, ритмични целувки. Кларис простена от блаженство и зачака какво ще се случи по-нататък. Краката й се движеха неспокойно по чаршафа. Стъпалата й се плъзнаха по гърба му и тя го притисна към себе си, съзнавайки, че всъщност би трябвало да го отблъсне.
Навън се развиделяваше и Кларис затвори очи. Имаше чувството, че всичко това се случва насън, не в реалността, и това беше добре. Някой ден, когато се върнеше в своя мраморен палат, щеше да се преструва, че тази нощ никога не се е случила. Че никога, нито за миг, не е била жената, изтъкана само от желание. Че никога не е имало мъж, който я тласка към върховете на страстта. Вечната страст.
Вечна? Каква страшна дума. Тя щеше да забрави… а може би не? Тази нощ не можеше да я преследва цял живот. Или…?
Робърт пусна ръцете й, но Кларис изобщо не го усети. Той милваше тялото й, с наслада плъзгаше пръсти по извивките на ръцете, талията и хълбоците. Мушна ръце между бедрата й, разтвори ги и започна да милва меката кожа от вътрешната страна, като постепенно се движеше към слабините. Кларис затаи дъх и зачака милувки по най-интимното място.
Но той не го направи. Нищо не се случи.
— Погледни ме! — Гласът му прозвуча заповеднически.