Накрая вече не можеше да владее желанието си. Когато поредният оргазъм отшумя и тя се отпусна на възглавниците, пъшкайки тежко, той се намести отгоре й. Изчака тя да усети, че беше върху нея, и когато очите й колебливо се отвориха, изрече натъртено:
— Ти искаше власт над мен. Много добре. Имаш власт над мен. Но не забравяй, че аз имам същата власт над теб.
Кларис отвори широко очи, сякаш изненадана, че той умееше да разчита мислите й също така добре както тялото й.
С едно единствено гъвкаво движение той проникна в нея, като се постара да я изпълни цялата. Този път я владееше напълно. Притисна я към матрака и продължи да я милва с ръце и устни. Навлезе в нея толкова дълбоко, колкото никога преди, и тя не беше в състояние да го спре.
Оргазмът я връхлетя моментално и той преживя с нея горещата, влажна вътрешна експлозия, която я разтърси в самата й същност.
Той не я последва. Искаше да изчака, макар и с огромни усилия. Само този път, за да й даде да разбере какво искаше от нея.
Изчака, докато тя си пое шумно въздух, и отново се заби с нея. И без това беше свръхчувствителна след милувките по гърдите и след жадната игра на езика му в слабините й. Все още я изпълваше желание и тя напълно загуби самообладание.
Посрещаше тласъците му, отговаряше им, вътрешните й мускули го масажираха, докато и той загуби самообладание като нея.
Робърт обичаше възбудата й. Наслаждаваше се на сливането им дори повече от нея.
— Да, да! Отдай ми се, дай всичко от себе си. Не задържай нищо, нищичко!
Кларис нямаше никакво намерение да се въздържа. Трепереше като в треска, разтърсваха я гърчове, крещеше, по бузите й се стичаха сълзи. Вкопчена в него с ръце и крака, тя се притискаше към силното му тяло. Той задаваше ритъма и телата им се носеха по вълните на насладата. Кръвта шумеше в ушите й, дъхът й излизаше на тласъци и се сливаше с неговия.
Най-сетне желанието му стана неудържимо. Нададе дрезгав вик, заби се дълбоко в нея и я изпълни със семето си.
Никога не беше имал жена като Кларис. Тя беше светлина в мрака. Когато рухна върху нея и я притисна върху матрака, подчертавайки претенцията си за собственост с това последно действие, той изведнъж се запита какво ще прави, ако тя го напусне? Ще й позволи ли да си отиде? Или ще я задържи… с всички средства?
— Събуди се, скъпа, трябва да се върнеш в спалнята си.
Робърт вдигна Кларис и нахлузи роклята през главата й. Обърна я и я закопча, докато тя стоеше пред него и се олюляваше. Коленете й бяха омекнали, чувстваше се толкова изтощена от преживяното, че нямаше сили дори да ходи. Слънцето отдавна се бе издигнало над хълмовете и лъчите му огряваха короните на дърветата.
— Вече е светло — пошепна безсилно тя. — Дано не ме види някой.
След тази нощ вече не можеше да има съмнение какво е направила. Като се погледна в огледалото, срещу нея стоеше жена с подути устни и разрошена коса, с невероятно чувствено излъчване. Беше и малко смутена, защото бе направила неща, които никога не бе смятала за възможни. И им се беше наслаждавала… заедно с него. С Робърт.
Погледите им се срещнаха в огледалото и лицето й пламна от смущение. А може би и от спомена за преживяното удоволствие. О, не, това беше невъзможно. Между краката си усещаше рана. Никога вече не би могла да го приеме. Въпреки това тялото й копнееше за него, сякаш не й беше останала и искрица разум. Сигурно беше така, защото ако в този момент Робърт посочеше към леглото, тя щеше да го последва и да му се отдаде без нито една мисъл за своята гордост и съсловните си предразсъдъци.
— Прибери се в стаята си. Ще заповядам да ти донесат нещо за ядене и после ще се наспиш хубаво.
— Невъзможно. — Въпреки изтощението възбудата я държеше в ноктите си. Вероятно защото беше въодушевена от факта, че е захвърлила цялото си възпитание през борда. И защото имаше любовник.
— Трябва — каза Робърт. — Тази вечер искам да изглеждаш свежа и бодра и да омаеш с чара си полковник Оугли. После ще се преоблечеш бързо, ще гримираш лицето си и ще се превъплътиш в Кармен Мендоса. Щом срещнеш полковника, ще му изиграеш сцената, която рисува драматичното му въображение.
— Знам. Прав си.
— Животът на Валдемар зависи от теб. Тържеството на справедливостта зависи от теб. Аз… аз ти имам пълно доверие. — Пръстите му се заровиха в косите на тила й. — Никога не съм срещал жена като теб, едновременно умна, талантлива и красива. Искам да се грижа за теб през остатъка от живота си.