Какво бяха сторили с тях?
Хорис Кю — Фокусникът имаше пръст в тази работа, въпреки че беше наистина трудно да повярваш, че той притежава достатъчно сила, за да ги плени в света на Лабиринта. Но Хорис беше там и ги наблюдаваше. Той беше оставил там кутията, към която бяха притеглени и в която сега бяха затворени. Затворени в кутия. Как, рязко се запита, беше станало това? Хорис Кю. Бен бавно, предпазливо си поемаше дъх и се опитваше да мисли. Дали някой не беше помогнал на Хорис Кю по някакъв начин? Къде бяха те? О, да, в Лабиринта, но къде се намираше този свят?
Съзнанието му се плъзна в друга посока. Уилоу. Той беше отишъл при нея. Не беше сънувал — а ако беше, в съня му имаше голяма доза истина. Всичко е възможно, когато се намираш сред вълшебните мъгли, където действителността прилича на река, по чието течение всичко може да премине. Някаква магия го беше довела при нея, магия, създадена от нейния танц и от нейното въображение. Тя го беше повикала, защото не бе могла да се освободи. Сега свободна ли беше? Помогнал ли й беше той преди края на нейния танц? Но най-вече, какво търсеше Уилоу сред вълшебните мъгли?
Нямаше отговори за неговите въпроси — имаше само още повече въпроси. Той не си задаваше чак толкова много. Ако въпросите станеха прекалено много, той щеше да се задуши сред тях. Сега само едно-единствено нещо имаше значение — да се освободи от Лабиринта и да я намери. Трябваше да има изход оттук. Магия беше използвана, за да прикрие истината за това кой беше той и за това имаше някаква причина. Някъде в прикритата истина имаше нещо, което щеше да му помогне, което щеше да помогне на всички им.
Бен отново погледна назад към тях, към техните смълчани, спящи силуети.
Веднъж, след като те узнаеха. Веднъж, след като той им кажеше… Бен се отдръпна от Нощната сянка, като мислеше за онова, което се бе случило между тях, докато бяха Рицарят и Дамата и осъзна каква вреда несъзнателно бяха нанесли върху себе си. Спомни си как тя го целуна. Спомни си докосването й. Очите му се затвориха от замайването. Как щеше да й каже, че всичко е било една лъжа? Как щеше да й разкрие, че тя не беше негова цел, както сам вярваше, че магията на техния затвор ги бе заблудила, беше ги подмамила да мислят, че връзката им е по-различна, отколкото в действителност и това ги бе накарало да…
Бен не успя да довърши разсъжденията си. Само едно нещо имаше значение. Сега и завинаги — това беше Уилоу.
Той се изправи на крака, въпреки че още не беше на себе си. Отдалечи се от Нощната сянка, тръгна към дърветата и се опита да събере частите на онова, което знаеше, в някакво смислово цяло. Замисли се над това как беше направен да изглежда — Рицар, без минало или бъдеще, безименен воин, непобедим страж на господар без име и с мисия, чиято същност липсваше. Най-ужасният му кошмар. Най-ужасният му…
Страх.
Тогава той прозря истината, която през цялото време беше скрита от тях. Те бяха и сред вълшебните мъгли!
Изведнъж Грифонът се озова до него като тъмна сянка, добила очертания сред мъглата. Кривите му ръце пазеха равновесието на отпуснатото му тяло, докато той се навеждаше напред.
— Какво има? — попита Грифонът, когато видя лицето на Бен.
Бен се загледа в него, като се опита да си затвори очите пред грозотата му, както и пред маската, създадена от магията. Не успя.
— Зная какво са сторили с нас — каза той. — Зная откъде идваме. Зная кои сме.
Лицето на Грифона се изкриви и застина, а очите му просветнаха като пламъци на свещи.
— Кажи ми.
Бен поклати глава и махна с ръка към Дамата.
— Трябва да събудим и нея.
Те се приближиха към нея и Бен се протегна и докосна ръката й. Тя веднага се събуди. Съвършените й студени черти бяха смекчени от съня и върху устните й се появи усмивка.
— Сънувах те — започна тя.
Той положи пръст върху устните й в предупреждение.
— Не, не казвай нищо. Не говори. Седни и ме слушай. Имам нещо да ви кажа. — Той се отдръпна назад, за да може тя да се изправи. — Слушай внимателно. Знам кои сме.
Тя впери поглед в него за миг, след това бързо поклати глава.
— Не искам да знам — в гласа й прозвуча страх, сякаш разбираше, че нещо щеше да й бъде отнето. — Какво значение има за нас, след като сме тук?
Бен заговори със спокоен и равен глас.