Тя се придвижи още няколко предпазливи крачки напред и спря. Отново се огледа около себе си. Някакво притеснено чувство присви стомаха й. Намираше се в Дълбокия свлек, домът на Нощната сянка.
За миг Уилоу реши, че сигурно е сбъркала. Как е могла да попадне точно тук, сред толкова много възможни места? Тя се приближи още няколко крачки напред, като оглеждаше джунглата около себе си, опитваше се да проникне с поглед през натежалия свод на дърветата, да погледне отвъд сянката и да се убеди дали не е сгрешила. Не беше. Инстинктите и паметта й ясно й бяха показали къде е. Намираше се в Дълбокия свлек.
Уилоу бавно си пое дъх, за да се овладее. Това може би беше още един капан на вълшебните хора, помисли си тя. Може би беше тяхното отмъщение над нея — да я оставят в леговището на Нощната сянка. „Довери се на инстинктите си“, беше я посъветвал Еджууд Дърк. „Не се доверявай на един котарак.“ Тя въздъхна. Какъвто и да беше случаят, Уилоу бързо трябваше да избяга оттук или щеше да бъде открита.
Тя веднага пое през непроходимата зелена плетеница от растения на Свлека, нетърпелива да стигне до ръба на котловината, докато още беше светло. Въпреки, че все още не беше сутрин, беше доста вероятно тя да се лута из Свлека до мръкване, без да е намерила изход. Мнозина бяха изпадали в това положение. Мнозина изобщо никога не бяха намерили изход. Тя мълчаливо вървеше, като използваше уменията си на някогашно вълшебно същество и се обнадеждаваше от мисълта, че поне сега беше отново на Отвъдната земя. Питаше се как инстинктите й я бяха довели точно тук. Сигурно е била подмамена от някаква магия на вълшебните хора. Колко жестока и зла постъпка от тяхна страна, мислеше си ядосано тя.
Тогава изведнъж силна болка удари стомаха и краката й и Уилоу се преви от болезненото чувство. Падна върху едното си коляно, като дишаше учестено. Болката трая само миг и след това изчезна. Тя се изправи и забърза напред. След броени минути, болката се завърна. Този път беше по-силна и продължи два пъти по-дълго. Уилоу коленичи във високата трева и обви ръце около тялото си. Какво й ставаше?
Съзнанието й се разтърси и тя рязко изправи глава, когато се досети.
Това беше бебето! Беше време!
Уилоу затвори очи от отчаяние и нежелание да повярва. Само не тук! Моля те, не тук!
Тя с мъка се изправи и продължи напред, но след секунди болката се върна и я стовари обратно на колене с такава сила, че Уилоу едва успя да си поеме дъх. Стисна зъби и се опита да се изправи за последен пъти след това се отказа. Детето щеше да реши, беше казала Земната майка. Очевидно в този момент то правеше точно това. Уилоу коленичи върху земята на Дълбокия свлек и заплака. Детето й не трябваше да се роди на това прокълнато място! Не трябваше да се роди сред сенки и мрак, отвъд достига на слънчевата светлина! Дали вълшебните същества имаха нещо общо с всичко това? Дали го бяха замислили така, озлобени, след като изпуснаха детето, че сега да искат да му навредят?
Сълзите продължаваха да се стичат от затворените очи на Уилоу, докато тя посегна към кръста си, където беше торбата с ценната пръст. Напипа я и я откачи. След това развърза връзките и. Болката прииждаше на неочаквани пристъпи, които караха тялото й да се присвива. Нямаше подготовка за това раждане, нито време да се приспособи. Всичко протичаше бързо, с такава скорост, че не оставаше време за размисъл.
Тя допълзя още метър напред, към едно място, където не растеше трева и зарови пръсти в почвата, за да я разкопае. Не беше трудно да го стори: земята на Дълбокия свлек беше влажна и мека. Когато обработи един неголям участък, тя отвори торбата и разпредели почвите, които беше събрала, в широка ивица около себе си и започна да ги смесва с ръка. Болката се установи постоянно в тялото й, като избухваше и притихваше на приливи и отливи. Искаше й се да знае повече за това какво я очаква, искаше й се да беше попитала Земната майка. За едно някогашно вълшебно създание, раждането беше променливо и различно при всяко заченато дете, а Уилоу знаеше съвсем малко за онова, което се случваше. Тя стисна по-здраво зъби и продължи да смесва почвите — от старите борове в Езерната страна, от мястото, наречено Гринуич в света на Бен и от вълшебните мъгли, които смеси сред пръстта на Дълбокия свлек.
Моля те, помисли си тя. Моля те, не позволявай това да навреди на детето ми.