Така се надяваше Абърнати. Беше му трудно да разкаже на Куестър Тюс как се бе оставил да бъде измамен от Хорис Кю. За него признанието, че е бил излъган без изобщо да се усъмни и че самият той е помогнал и подстрекал разпространението на тези негодни кристални очи към съзнанието сред населението на Отвъдната земя, а оттам се бе стигнало и до днешните събития, беше болезнено като ваденето на зъб. Абърнати все още се опитваше да преодолее загубата на своя собствен кристал и на виденията, които съзираше чрез него и накрая той каза на Куестър Тюс и за това. Най-добре беше да си признае всичко, така реши. Какво значение имаше сега?
Когато направи признанието си, Куестър прояви изключително разбиране и подкрепа. Много добре, каза той. Кой би те обвинил? Аз щях да направя същото, ако бях на твое място. Освен това Куестър благодари на Абърнати, че е оставил настрана личните си чувства за благото на кралството на Отвъдната земя и за благото на липсващия Бен Холидей.
— Аз се оказах точно толкова голям глупак, колкото и ти — мрачно каза той, а косата му, заприличала на житен сноп, щръкна като бодлите на таралеж, готов да се брани. — Приех като теб думите на Хорис Кю толкова лековерно. Не се усъмних в стойността на кристалите, които той ни показа. Те изглеждаха като най-съвършеното решение на нашия проблем. Ако трябва да съм честен, аз за малко не поисках за себе си един кристал.
— Но не го направи — тъжно отбеляза Абърнати. — Аз нямам подобно извинение.
— Глупости! — силно разклати глава Куестър. — Именно аз те принудих да вземеш един, когато трябваше да ги изпробваме. Можех сам да го пробвам, но те оставих ти да го сториш. Както и да е, не беше толкова отдавна времето, когато аз ти причиних големи неприятности, приятелю. Аз бях този, който направи магията, изпратила теб и медальона на краля обратно в предишния му свят. Не, не мога да ти позволя да си отправяш и най-малкото обвинение за това.
Което съвсем не накара Абърнати да се почувства по-добре при мисълта за стореното от самия него. Все пак, Куестър се опитваше да смекчи вината му и писарят оценяваше това. Но единственото, което щеше да го накара да се почувства по-бодър, беше да разбере какво се бе случило с Бен Холидей. Тази сутрин Куестър отново бе използвал Отвъдния далекоглед, Буниън беше претърсил земите около двореца още един път, но усилията му не се бяха увенчали дори и с най-малкия успех. Където и да се намираше Бен Холидей, той беше добре скрит. На Абърнати му се искаше да захапе онзи непознат с черното наметало и наистина силно да го ухапе по ухото или някъде там. Той се срамуваше от това, че животинската му страна надделява по този въпрос, но отчаяно търсеше възмездие за причинената от него вреда на кралството.
— Ъ-оу — изведнъж изрече Куестър Тюс и сложи край на съзерцанието на писаря. — Погледни натам.
Абърнати погледна. Откъм гората на запад се бе появила група мъже, които носеха голям дънер, приличащ на стеноразбивач. Те довлякоха дънера до поляната в подножието на хълма и се отправиха, заедно с него, през полето към езерото. Докато се приближаваха, мъжете скандираха нещо и сърдито мърмореха, а хилядите хора, събрани наоколо, горещо ги приветстваха.
— Сигурно се шегуват! — зяпна от изненада магьосникът.
Те, обаче, съвсем не се шегуваха. Бяха дяволски сериозни. От двете страни на пригодената стенобитна машина имаше по равно трийсетина души, или дори повече, които бавно и тежко крачеха през полето нагоре към моста. Навсякъде около тях хората се бяха изправили на крака и размахваха юмруци из въздуха.
— Вие, там! — извика Куестър Тюс, а бялата му коса се разхвърча около лицето му. — Върнете се назад, веднага! Пуснете този дънер!
Никой не го чуваше. Всички викаха прекалено силно, особено възбудени от онова, което предстоеше. Групата мъже, заедно с техния дънер, стъпи на моста и тръгна напред, като набираше скорост. От устните им се разнесе решителен вой.
До парапета на укреплението Куестър Тюс зави ръкави още един път.
— Ще видим какво имаме за това! — яростно измърмори той.
Абърнати стоеше, замръзнал на мястото си. Какво трябваше да направи? Ушите му помръднаха и той изръмжа.