— Куестър — Бен се опита да вземе думата. — За кого говориш?
В погледа на Куестър святкаха искри:
— Говоря за Хорис Кю!
Сега и Абърнати скочи на крака.
— Този мошеник! Не би дръзнал да се върне! Той беше изпратен на заточение! Куестър Тюс, явно си постоял на слънце повече, отколкото трябва!
— Чувствай се свободен да се разходиш до долу и сам да погледнеш! — Куестър хладно му се усмихна. — Представя се за молител, дошъл да потърси прошка от Великия господар. Иска да се отмени наказанието му. Иска да се върне обратно на Отвъдната земя!
— Не! — Отрицанието на Абърнати се изтръгна от него подобно на изръмжаване. Той настръхна и се извъртя към Бен. — Велики господарю, не! Не се срещайте с него! Не му позволявайте да влезе! Незабавно го отпратете!
— Ако бях на ваше място, нямаше да го отпратя! — рязко рече Куестър, като се понесе напред, за да застане до кучето. — Аз бих го заловил и хвърлил в най-дълбокия и тъмен затвор, който намеря. Бих го заключил и след това бих хвърлил ключа!
Уилоу бе слязла по стълбите към залата и сега седеше до Бен. Тя му отправи въпросителен поглед, докато слушаше, но кралят успя само да вдигне рамене, за да изрази собственото си недоумение.
— Почакайте малко — прекъсна той Куестър накрая. Буниън бе единственият, който не показваше с нищо какво мисли и продължаваше да седи срещу Бен с безразличната си широка усмивка на лицето. — Не разбирам нищо. Кой е Хорис Кю?
— Вашият най-ужасен кошмар! — изсумтя Абърнати, сякаш това обясняваше всичко.
Куестър Тюс бе съвсем малко по-словоохотлив:
— Ще ви кажа кой е той. Хорис Кю е най-големият размирник, който някога е съществувал! Един нископоставен фокусник, но и притежател на достатъчно магическа сила, за да се забърка в някоя неприятност. Мислех, че сме се отървали от него, но трябваше съм по-предвидлив! Абърнати, спомняш ли си случая с кравите?
— Случаят с кравите ли? — заинтересува се Бен.
Вглъбен в своята тирада, Куестър не го чу.
— Хорис заяви, че ще се опита да осъществи контакт с кравите, за да въздейства по-пълноценно върху техните млекодайни качества и тогава нещата надминаха всякакви граници. Магическите му усилия докараха бедните създания до необуздан бяс. Те се освободиха и се втурнаха из цялата страна, изпотъпкаха посевите от пшеница, а отгоре на всичко и няколко града. Същото се случи и с кокошките. Този път, както знаеш, той преобърна еволюционния процес и те полетяха като птици, а навсякъде в околността от небето започнаха да се сипят яйца.
Бен широко се усмихна:
— Какво говориш?
— А не забравяй и историята с котките! — рязко рече Абърнати. — Той намери начин да ги организира на ловджийски глутници, с помощта на някакъв налудничав план, за да отърве страната от мишките и плъховете, но цялата работа се оказа удар под кръста, тъй като накрая котките подгониха кучетата! — Абърнати се разтресе.
— Това беше отвратително — съгласи се Куестър, като поклати потвърдително глава към Бен. — Но най-лошото, което той направи, онова, заради което беше заточен, беше магията с бързорастящото растение. То раждаше семена всяка нощ и превърна всичко, на разстояние от осемдесет километра от Сребърния дворец, в същинска джунгла! — Куестър презрително сви ръце. — Отне ни цели седмици, за да проправим път през нея! И докато орязвахме растенията, докато кралят и неговите придворни бяха затворени като в капан в двореца, демоните на Абхаддон се възползваха от отсъствието на Паладин и нападнаха страната неочаквано. Десетки градове и ферми, както и десетки животи бяха погубени. Настана истинска бъркотия.
— Не проумявам — призна Бен. — За какво е било всичко това? Изглежда сякаш той е имал добри намерения.
— Добри намерения? — Куестър Тюс пребледня. — Аз изобщо не мисля така! Тези планове целяха изнудване! Кравите, кокошките, котките, растенията — всички те бяха инструменти, с които безмилостно искаше да развърже кесиите на онези, които имаха пари! Хорис Кю никога не е помислял за нищо друго, освен за себе си! Десет минути след провала на един план, в главата му вече се мътеше нов! Простете за подбора ми на думи.