— Извинявай — промърмори Филип след известно време.
— Извинявай — каза под носа си и Сот.
Абърнати кимна. Той не успя да се насили да им каже, че всичко е наред, защото, разбира се, не беше така, или че им прощава, защото, без съмнение, не им прощаваше. Затова не каза нищо.
След миг, Филип весело каза на Сот:
— Може би все още има кристали, скрити навътре в пещерата!
Сот погледна нагоре развълнувано.
— Да, може би има! Да отидем да видим!
И така те тръгнаха, тичайки и се изгубиха в мрака пред тях. Абърнати въздъхна и ги остави да вървят. Може би това щеше да ги накара да спрат да причиняват повече неприятности. Времето продължи да тече — Абърнати не знаеше колко беше минало. Той се замисли дали да не използва метода проба — грешка, за да открие последователността от знаци, чрез която да отвори вратата, но по повърхността на входа имаше хиляди символи и нямаше надежда Абърнати да попадне на вярната комбинация. И все пак, какво друго му оставаше да стори? Той постави вълшебната кутия на земята и понечи да се изправи.
В същия момент ключалките на вратата на пещерата се раздвижиха и тя започна да се отваря. Абърнати замръзна на място и след това се залепи за стената. Вратата бавно се помести навътре, като скърцаше и скрибуцаше и пропусна към мрака оттенък от червеносивата светлина на наближаващата зора.
Абърнати затаи дъх. Ами ако това беше непознатият с черното наметало? Той, без да иска затвори очи.
— Бигар? — предпазливо извика един познат глас.
Лицето на Хорис Кю, с издадения му напред нос, се показа в пещерата, докато фокусникът изчакваше очите му да привикнат с тъмнината. Абърнати стоеше напълно неподвижен, без да може да повярва на късмета си.
— Бигар! — отново извика Хорис и влезе в пещерата.
Каменната врата започна да се затваря зад гърба му. Абърнати пристъпи между вратата и фокусника и каза:
— Здравей, Хорис.
Когато Хорис се обърна, Абърнати скочи върху него и го събори на пода. Фокусникът изкрещя и се опита да се освободи, като се съпротивляваше с всички сили. Ръцете и краката му бяха твърде кокалести и Абърнати не успя да го задържи. Хорис се извъртя под своя нападател, с мъка се изправи на крака и се спусна към вратата. С отчаяно усилие да го задържи, Абърнати захапа със зъби молителските одежди на Хорис и скочи на четири крака. Хорис се опита да се дръпне, но не успя да се справи много добре. Абърнати изръмжа. Двамата се сборичкаха напред-назад пред вратата, но никой не успя да получи преднина.
Тогава Хорис Кю видя вълшебната кутия, отново изкрещя, откъсна се от зъбите на нападателя си с едно мощно дръпване и сграбчи кутията. Той се отправи към вратата и към свободата си, като бясно риташе Абърнати, когато Филип и Сот изскочиха от мрака и се нахвърлиха върху него. Те го повалиха на земята, той падна по гръб и остана в това положение, докато задъхано си поемаше въздух.
Абърнати взе обратно вълшебната кутия, понечи да я даде на Филип, но му хрумна по-добра идея. Със свободната си ръка писарят издърпа Хорис Кю обратно на крака и го разтърси толкова силно, че успя да чуе как изтракаха зъбите на злодея.
— Чуй ме, пакостлив измамнико! — изсъска той ядосано. — Ще направиш точно това, което ти кажа, или ще съжаляваш, че изобщо някога си се родил!
— Пусни ме! — примоли се Хорис Кю. — Аз нямам никаква вина! Аз не знаех!
— Ти никога не знаеш! — отряза го Абърнати. — Това ти е проблемът! Както и да е, какво правиш, всъщност, тук?
— Дойдох да потърся Бигар — промълви Хорис, като преглътна страха си, заедно е няколко големи порции въздух. — Къде е той? Какво сте направили с него?
Абърнати изчака дишането му да се успокои, след което застана очи в очи с него.
— Гномите го изядоха, Хорис — меко каза той. Очите на Хорис Кю се разшириха от изумление. — И ако не направиш каквото ти кажа, ще ги оставя да изядат и теб. Разбираш ли ме?
Хорис веднага кимна, без да успее да промълви.
Абърнати се отмести малко назад.
— Можеш да започнеш с това да отвориш вратата на пещерата и да ни изведеш оттук. И не се опитвай да правиш никакви номера. Не се опитвай да избягаш. През цялото време ще те държа здраво.
Той бутна Хорис обратно към входа, а Филип и Сот го последваха в непосредствена близост и изчакаха, докато ужасният фокусник набра последователността от символи и задвижи ключалките на вратата. Тя тромаво се отвори, а Хорис, писарят и чупка гномите излязоха отново на светло.