Абърнати дръпна фокусника, за да го обърне с лице към себе си.
— Независимо какво мислиш, вината наистина е твоя, Хорис, за всичко, което се случи, така че не искам да чуя нищо повече от теб. Имаш един-единствен шанс да поправиш нещата и аз ти предлагам да се възползваш от него. Искам Великият господар да бъде освободен. Искам Великият господар Бен Холидей да се върне обратно на Отвъдната земя. Ти си го вкарал в кутията; сега ти ще го измъкнеш оттам!
Хорис Кю преглътна, адамовата му ябълка подскочи, а бузите и устните му произведоха особен всмукващ звук. Той приличаше на плашило, изоставено на полето, след като годността му отдавна беше изтекла. Изглеждаше сякаш се бе сгромолясал в купа сено.
— Не знам дали ще мога да направя това — прошепна той.
Абърнати му отправи най-страшния поглед, на който беше способен.
— Надявай се да успееш — отвърна меко писарят.
— Но какво ще направят с мен те, след като веднъж излязат на свобода? Холидей може да ме разбере, но какво ще кажеш за дракона и вещицата?
— Ще имаш по-големи неприятности, ако не ги освободиш — Абърнати не беше в настроение да се пазари. Кажи думите на заклинанието, Хорис. Веднага.
Хорис облиза устните си, погледна надолу, към Гномите и дълбоко си пое въздух.
— Ще опитам.
Без да го изпуска, Абърнати му подаде вълшебната кутия, завъртя се и застана зад него. Едната му ръка стискаше мършавия врат на фокусника.
— И помни, без номера.
Зората излъчваше червено сияние сред тъмния свод на гората около тях, докато бавно прогонваше тъмнината на запад. Абърнати не харесваше тази гледка. Тя предвещаваше лошо време. Той вече мислеше за пътуването обратно към Сребърния дворец, за обсадата, за Календбор и за непознатия с черното наметало. В същия момент рязко стисна врата на Хорис Кю. Фокусникът започна да говори.
— Расхун, облайт, сурена! Ларин, кестел, манета! Рухн!
И капакът на кутията изчезна на мига в мъглива спирала от отровнозелена светлина.
Бен Холидей видя как в черната стена пред него се появи някаква пукнатина и веднага се обърна към нея. Тя заблестя, докато той се завтече към нея, а Нощната сянка и Страбон отстъпиха назад. Процепът започна да се разширява, сякаш цялата стена бе разцепена на две. Привлечена от яркостта, вълшебната мъгла силно се извъртя, превърната в живо същество. Бен се хвърли към цепнатината, без да се замисля за последствията. Той знаеше единствено, че всеки един отвор им предлага възможност да се измъкнат оттук. Светлината изглежда го погълна, притегли го като във водовъртеж, който го завъртя, сякаш беше перце, понесено от буен вятър. Той успя да види, че и вещицата, и драконът бяха притеглени заедно с него и така и тримата попаднаха сред движението на вихрушката. Мракът и мъглата изчезнаха под краката му. Лабиринтът се изгуби в далечината. Над него светлината засия в зеленикав оттенък и там се появиха сенки, които се полюшваха и потрепваха — това бяха клони и листа на дървета, осъзна той — и небе, все още тъмно от отдалечаващата се нощ и мирис на пръст и мъх, както и на стара растителност, и острия вкус на нещо като сяра, и звукът от гласове, които крещяха…
В този момент той се озова сред тъмнината на гората на Отвъдната земя, озова се отново в света, откъдето беше отвлечен. Оказа се, че стои на по-малко от метър от Абърнати, Хорис Кю, както и Филип и Сот, които го гледаха с ококорени очи, зяпнали от почуда.
Тогава се появи и Нощната сянка и отново доби предишния си вид, а силата на нейната магия започна да се разпръсква около нея на малки искри и блясъци. Тя вдигна ръка към небето непринудено, белият кичур в черната й коса засвятка като скреж върху купчина въглища, а студените извивки на скулестото й лице се повдигнаха към червеното сияние на зората.
— Свободни сме! — извика щастливо тя.
Страбон изхвръкна от вълшебната кутия зад вещицата, възвърна си драконовата форма, люспестото му черно тяло се разгъна, крилете се разпериха и той се надигна над земята с една огромна струя огън, извираща от търбуха му. Пламъкът се блъсна в пода на пещерата и след това драконът го запрати между дърветата. Като изпускаше пара и целият лъщеше, той се изкашля мощно и бумтящо и излетя в отиващия си мрак.
— Велики господарю! — приветства го Абърнати, а в гласа му се почувства явно облекчение. Той сграбчи вълшебната кутия от ръцете на Хорис Кю и се разбърза. Добре ли сте?