— Но, Куестър, това е било преди повече от двайсет години, както сам каза — Бен едва сдържаше смеха си.
— Ето това е, разбирате ли? — раздразнено отсече Куестър, а израженията по лицата на другите се изкривиха при думите му. — Хорис Кю винаги изглежда напълно безобиден, просто един досадник. Никой не го приема на сериозно. Дори брат ми го пренебрегваше, докато не се случи историята с демоните. Тогава и Мийкс реши, че Хорис трябва да си отиде. Изглежда неочакваната поява на демоните попречи на собствените му планове, а моят брат можеше да понесе всичко друго, но не и това.
Мийкс — братът на Куестър беше предишният придворен вълшебник. Той бе примамил Бен да дойде в Отвъдната земя, а след това се беше превърнал в най-злия му враг. Това беше вече минало, но то едва ли можеше да бъде забравено. Мийкс надали би търпял човек като Хорис Кю да попречи на плановете му.
— Като и да е — завърши Куестър. — Моят брат убеди стария крал да изпрати Хорис на заточение. Така той бе изгонен. Това е всичко.
— А-ха — Бен потърка брадичката си. — А къде беше заточен?
В погледа на Куестър се прочете явно неудобство.
— Във вашия свят. Велики господарю — неохотно призна той.
— На Земята? В последните двайсет години? — Бен се опита да си спомни дали не беше чел нещо за някой си на име Хорис Кю.
— Предпочитано бунище за захвърляне на престъпници и досадници, за съжаление. Не можеш да се възползваш особено много от магията там, където не вярват поне малко в нейното съществуване, знаете това.
Абърнати мрачно кимна. Те стояха, вторачени в Бен. Очевидно, изчерпали силите си, чакаха неговия отговор. Бен погледна към Уилоу, която се хранеше и не отвърна на погледа му. Тогава си спомни, че искаше да каже на приятелите си за детето. Стори му се, че това трябваше да почака сега.
— Добре, защо не изслушаме каквото има да каже? — предложи Бен, любопитен да види този, който можеше да разстрои дори Абърнати, който по принцип никога не се вълнуваше толкова. — Може би се е променил.
Тъмночервеното лице на Куестър доби огненоален цвят.
— Да се е променил? Само ако кравите полетят! — Абърнати се спря, като очевидно размисли, че когато става дума за Хорис, може би подобно сравнение не е достатъчно точно. — Невъзможно е. Велики господарю! — поправи се той, просто, за да направи нещата съвършено ясни. — Не се срещайте с него. Не го допускайте да направи и една крачка през прага на двореца. Аз щях да изпратя стражата да го посрещне още на пътя, ако знаех, че идва. Все още не мога да повярвам, че се е осмелил да се върне! — Той прекъсна думите си и ненадейно се почувства объркан. — Все пак, как всъщност се е върнал?
— Няма значение. Той е един молител — отбеляза Бен внимателно. — Не мога да отпращам молителите без дори да съм говорил с тях. Това може да се окаже повод за какво ли не. Аз съм длъжен поне да поговоря с него. С какво би могъл да навреди един разговор?
— Вие не разбирате. Велики господарю — зловещо промълви Абърнати.
— Наистина не разбирате — съгласи се Куестър.
— Отървете се от него още сега.
— Не го допускайте и на километър от вас.
Бен сви устни. Никога не бе виждал своите съветници толкова непреклонни. Не проумяваше как един обикновен разговор може да му създаде проблеми, но и не бе склонен да се откаже напълно от техните предупреждения.
— Смяташ ли, че твоята магия е равностойна на неговата? — след минута запита той Куестър.
Куестър се изправи.
— Повече от равностойна е. И все пак Хорис има много подвеждащ нрав.
Бен кимна.
— Е, не мога да го отпратя просто така. Защо всички заедно не се срещнем с него? По този начин вие ще можете да ме предупредите, ако той се опита да направи нещо. Какво ще кажете?
Абърнати се върна на мястото си, без да промълви и дума. Куестър настръхна още повече, но накрая кимна в знак на съгласие.
— Не ми казвайте, че не съм ви предупредил — заяви отсечено той и направи знак на слугата, който стоеше в далечния край на залата.
Те останаха на местата си в очакване, без да продумат. Бен протегна ръка към ръката на Уилоу и нежно я стисна. Тя му се усмихна в отговор. В далечния край на стаята Парснип се появи, излязъл от кухнята, бегло поздрави притихналата компания и изчезна обратно вътре. Бен си помисли, че му се искаше бързо да се отърве от Хорис Кю и да се заеме с делата си. Мислеше за срещите, които бе насрочил и за работата, която трябваше да свърши. Някога смяташе, че никой не работи по-усилено от един адвокат в съда, но сега откриваше, че кралете го правят. Изискваше се постоянно да взема решения, правеха се планове, нуждаещи се от обмисляне и възникваха проблеми за разрешаване точка по точка. Толкова много неща зависеха от него. Толкова много хора биваха засягани от неговите действия. Той харесваше предизвикателството, но постоянно се плашеше от голямата отговорност. Понякога се замисляше за обстоятелствата, при които бе доведен до това място в живота си и се чудеше как е могло да се случи така. Беше доказано, че всичко е възможно. Можеше да прецени откъде идва, къде е бил и това го поразяваше. Можеше да прецени и още веднъж да се убеди, че независимо от тежките изисквания и напрежението, той никога нямаше да замени сегашния си живот за своето минало.