— Смятам, че точно заради вашите магии сте се забъркали в неприятности последния път — предупреди го меко Бен.
— Да, да, съвършено вярно. Но аз няма да се намесвам в делата на държавата или на нейния народ, освен ако не съм призован да го направя — каза Хорис. Тиктик, обади се увреденото му око. — Ако наруша това споразумение, вие ще можете да възстановите моето наказание веднага.
— Не — изрече Куестър Тюс.
— Не — като ехо произнесе Абърнати.
Бен се опита да сдържи усмивката си. Вероятно трябваше да приема всичко това по-сериозно, помисли си той, но беше трудно да се развълнуваш особено силно при вида на такъв човечец, чиито най-големи престъпления бяха, че е накарал кокошките да литнат, а кравите да се надигнат срещу стопаните.
— Аук! Хубава дама — ненадейно изви глас птицата.
Уилоу се усмихна и погледна Бен. Той си спомни за детето.
— Ще си помисля за това и ще ти дам отговор след няколко дни — оповести Бен, като не обърна внимание на сумтенето на Куестър и Абърнати. — Тогава можеш да дойдеш отново.
— Какво щастие. Велики господарю — отвърна Хорис Кю и направи дълбок поклон. — Благодаря ви, благодаря ви. Безкрайно съм ви задължен.
Той бързо се обърна и бе изведен от стаята. Бен се чудеше що за птица беше Бигар. Чудеше се колко ли думи може да произнася.
— Е, това беше едно глупаво решение, което си заслужава да бъде запомнено! — отсече Куестър Тюс с неприязън. — Ако ми разрешите да го кажа. Велики господарю!
— Разрешавам ти — отвърна Бен, въпреки че думите бяха вече казани.
— Има нещо, което ми е познато около тази птица промърмори Абърнати.
— Само защото един човек изглежда безобиден, не значи, че наистина е такъв — продължи Куестър. — В случая с Хорис Кю, външния вид не само подвежда, той направо лъже!
Бен се чувстваше отегчен от тази тема и затова умолително вдигна ръце:
— Господа! — предупредително изрече той. Надяваше се да получи погледи, изпълнени със срам, но вместо това му беше отвърнато с враждебно мълчание. Той въздъхна. Не може винаги да става така, както човек очаква, помисли си Бен. Ето защо, повечето проблеми изискваха компромиси.
— Ще обсъдим въпроса по-късно. Става ли?
Уилоу се изправи и застана до него, а той се усмихна, защото тя го хвана под ръка.
— Парснип! — извика Бен и когато готвачът застана до магьосника, писаря и пратеника, кралят попита:
— Какво ще кажете за попълване на семейството ни с още един член?
— Стига той да не е Хорис Кю — промърмори Куестър Тюс, като ни най-малко не му пролича да съжалява за думите си.
Горс
Хорис Кю напусна Сребърния замък като беглец в нощта. Тръгна, движейки се толкова бързо, колкото приличието и гордостта му позволяваха, като хвърляше притеснени погледи наоколо при всяка своя стъпка. Приведен напред, той вървеше с устремени крачки, при които стъпалата му ринеха земята под него; високата му и недодялана снага се поклащаше и полюляваше при движението. Беше като една странна фигура, бродеща из тази земя — най-странната, която съществува. Тикът, който така загадъчно се бе появил, караше окото му да подскача като уловено в ръката щурче. За негова зла участ, Бигар се крепеше върху рамото му.
— Наистина не харесвам това куче — промърмори птицата, като разроши перата си в знак на неприязън.
Хорис Кю сви устни.
— Не говори за кучето — каза той.
— Но то почти ме позна. Не видя ли? То ще си спомни, рано или късно, помни ми думите.
— Бъди сигурен, че ще ги запомня.
Те пресякоха моста, който свързваше острова със сушата и тръгнаха към западните гори.
— Какво ще бъде по-различно, ако той наистина си спомни? — продължи Хорис. — Мийкс е мъртъв и повече няма да се върне.
В онези години Бигар принадлежеше на магьосника. Мийкс бе този, който направи магия, за да подобри умствените способности на птицата, като се надяваше да я използва за шпионин срещу враговете си. Но и тогава Бигар беше точно толкова досаден и разговорлив, колкото и сега, и Мийкс бързо се умори от него. Когато Хорис Кю беше изпратен на заточение на земята от стария крал, Мийкс отпрати противната птица с него.