Но сега Скат Манду беше история.
Хорис повторно се спря до вратата, кипнал от гняв. Всичко беше заради Бигар. Щеше да изгуби всичко заради Бигар и неговата голяма уста. Това беше нечувано. Петдесетте акра, които обхващаха убежището за вярващите, голямата къща, къщата за гости, балната зала, тенис игрищата, конюшните, конете, прислугата, колите, частният самолет, банковите сметки, всичко. Нямаше да може да спаси нищо. Всичко беше на името на фондацията, освободената от данъци фондация „Скат Манду“ и той нямаше да успее да се добере до нито една от тези придобивки. Кредиторите щяха да се погрижат за това достатъчно бързо, веднъж научили какво се е случило. Разбира се, оставаха парите в швейцарските банкови сметки, но това нямаше да компенсира краха на неговата империя.
Други риби в океана, повтори мълчаливо той — но защо, за Бога, трябваше да се заема с улов отново!
Ритна плетения стол до вратата и го запрати напред, като с цялото си сърце поиска да направи същото и с Бигар.
Крясъците от балната зала се усилиха. Особено ясно и недвусмислено се чу вик: „Да го хванем!“ Хорис престана да мисли за онова, което можеше да се случи и бързо влезе вътре. Едва бе пристъпил прага на къщата, когато долови шум от криле зад себе си. Опита се да затръшне вратата, но Бигар беше прекалено бърз. Той прелетя с максимална скорост, като неистово размахваше крилете си. Няколко пера паднаха от него; в момента, в който достигна перилата на извитото нагоре — от фоайето към втория етаж — стълбище, изсвистя ниско и кацна. Хорис впери поглед в птицата и мрачно я огледа.
— Какво има, Бигар? Не можеш ли да ги накараш да те изслушат?
Бигар разроши перата си и се изтръска. Той бе въгленовочерен, с изключение на короната му от бели пера. Всъщност, беше доста красива птица. Някакъв вид папагал, макар че Хорис никога не бе успял да определи точния му произход. Сега той го наблюдаваше със зли, проблясващи очи и примигваше.
— Аук! Добрият Хорис! Добрият Хорис! Бигар е по-добър. Бигар е по-добър.
Хорис притисна пръсти върху слепоочията си.
— Ако обичаш, ще може ли да спрем с глупавите папагалски упражнения?
Бигар стисна клюна си.
— Хорис, грешката е изцяло твоя.
— Моя ли? — Хорис беше побеснял. Той пристъпи напред застрашително. — Как може грешката да е моя, идиот такъв? Не съм аз този, който си отвори голямата уста за Скат Манду. Не аз реших да разкажа всичко!
Бигар прелетя няколко стъпала по-нагоре по перилата, за да запази разстоянието помежду им.
— Спокойно, спокойно. Нека си припомним нещо, а? Това бе твоя идея, нали? Прав ли съм? Това изяснява ли нещата? Ти замисли цялата тази работа със Скат Манду, не аз. Аз спазвах програмата, защото ти каза, че работата ще потръгне. Бях твоя пионка, така както съм бил пионка на хората, на човешкия род през целия си живот. Бедна, проста птичка, един несретник…
— Един идиот! — Хорис настръхна и се приближи, като правеше безуспешни усилия да престане да свива юмруци при представата за това как свива ръце около птичия врат.
Бигар се устреми още по-нагоре по парапета.
— Една жертва, Хорис Кю. Аз съм продукт — твой и на твоята раса. Направих най-доброто, на което бях способен, но едва ли мога да бъда накаран да обяснявам действията си според твоите очаквания. Е, нима мога?
Хорис спря в подножието на стълбите:
— Просто ми кажи защо го направи. Само това ми кажи.
Бигар изпъчи гърди.
— Получих моментно прозрение.
Хорис ококори очи:
— Получил моментно прозрение — мрачно повтори той и поклати глава, — разбираш ли колко смешно звучи това?