В някои посоки всичко беше много примитивно, в сравнение със света, от който идваше. Но в други направления беше като да можеш да започнеш цялата работа от начало, преди толкова много неща да бъдат погубени. Бен беше внимателен, когато трябваше да подбира знанията, които да предаде от своя предишен свят. Той се придържаше към най-основното. Добри здравни навици и подобрени земеделски техники, например. Стоеше настрана от неща, които можеха да предизвикат коренни промени и вероятни щети — изобретенията на Индустриалната революция и барута. Бен не познаваше някои неща толкова добре, че да ги представи и това ограничаваше избора му. Без съмнение, по сърце Бен беше адвокат — не беше инженер, химик или доктор, или пък фабрикант. Може би, понякога си мислеше, добре, че беше именно така.
Освен това Отвъдната земя притежаваше нещо, което неговият свят нямаше, а беше важно да бъде добавено в уравнението. Отвъдната земя имаше вълшебна сила. Истинска вълшебна сила, от този вид, който променя нещата точно толкова убедително, колкото го прави и електричеството. Отвъдната земя бе изцяло пропита от тази сила и много от жителите й си служеха с нея по един или друг начин, а това премахваше нуждата от много от нещата, които някога науката бе предоставила в неговия свят. Ето защо не беше толкова просто, както изглеждаше в началото, що се отнася до осъзнаването и определянето на плюсовете и минусите, на добрите и лошите страни, „за и против“ кралството на Отвъдната земя.
Все пак дневната програма на Бен Холидей за този първи ден от отсъствието на Уилоу, не му позволи да се отдаде на размисъл върху своето неодобрение, дължащо се най-вече на нейното отпътуване. Едва след като се оттегли в почивка след една доста късна вечеря, останал сам в спалнята им, той отново се озова лице в лице с вътрешните си тревоги. Стоеше на балкона, който се простираше пред стаята му, дълго време се взираше в просторната шир, огряна от звездите и се опитваше да реши как да се справи с този случай. Разбира се, можеше да тръгне след нея. Буниън можеше да я проследи, вероятно до края. Но той знаеше, дори и докато обмисляше идеята си, че никога няма да направи подобно нещо, толкова противоположно на онова, което тя очакваше от него. Той смяташе да използва Отвъдния далекоглед — специално приспособление, което му позволяваше да излезе навън, из страната и да открие който и да е, или каквото и да е, без дори за миг да напуска замъка. Беше го използвал неведнъж, за да види какво се случва на някое отдалечено място. Това беше изкушаваща възможност, но в края на краищата, той се отказа и от нея. Прекалено много приличаше на шпиониране. Какво щеше да се случи, ако видеше нещо, което не трябваше, нещо, което тя предпочиташе да скрие от него? Когато обичаш някого толкова силно, колкото той я обичаше, не можеш да го шпионираш.
Накрая Бен реши да си легне, но остана буден и през по-голямата част на нощта продължи да си мисли за нея.
Вторият ден измина почти като първия, с изключение на дългия период от време, който Бен трябваше да прекара с една делегация на Скалните троли, за да ги убеди, че е по-добре да превозят част от необработените си руди извън Мелкор и да ги продадат на другите, отколкото да настояват обработката да се извърши изцяло в техните пещи и да определят нещата според това, което те намират за необходимо. Тази среща, на свой ред, даде повод за една вечеря, продължила до още по-късен час, което разбира се измести и времето за сън чак след полунощ. Ето защо, когато най-накрая Бен се пъхна под завивките, той се чувстваше толкова изморен, че почти беше заспал, когато по случайност се обърна за последен път върху възглавницата си и ръката му не напипа лист хартия, мушнат под нея.
Бен веднага се изправи. Не знаеше защо, но на мига беше сигурен, че листът съдържа нещо важно. Той запали една от нощните лампи над леглото, като я докосна с ръка — замъкът оставаше буден, дори когато Бен спеше и беше винаги на негово разположение. Наклони хартията, така че тя да попадне в кръга на бледото сияние, излъчващо се от лампата. Листът беше сгънат на четири, но той го разгъна и зачете:
„Холидей,
Ако искаш да научиш нещо за една чужда магическа сила, която заплашва Отвъдната земя по свой собствен начин и дори аз не мога да се справя с нея, то ела, за да се срещнем след две нощи, в полунощ под новолунието, при Сърцето. Бъди сам. Аз също ще направя така. Давам ти дума, че ще бъдеш в безопасност и ще пътуваш необезпокояван.
Бен не откъсваше поглед от листа. Умът му трескаво премисляше. Нима драконът Страбон може да пише? Как това писмо се беше озовало тук? Драконът не можеше да премине през прозореца на спалнята, нали?