Той се спря за миг и отново започна да обмисля нещата. Не беше възможно драконът да е написал това. Нито пък можеше да го донесе тук. Трябвал му е някой, който да се заеме и с двете. По един или друг начин. Ако писмото наистина беше от него. Ако това не беше някакъв номер. А всъщност изглеждаше точно така. Страбон никога не му беше писал преди — нито пък беше общувал с него. Страбон, последният дракон на Отвъдната земя, самотно и меланхолично подобие на същество, което живееше далеч на изток, в безлюдните земи на Огнените извори, дори не харесваше Бен Холидей и повече от веднъж бе показвало пределно ясно, че би било безкрайно щастливо, ако никога повече не срещне краля през целия си живот.
Е, за какво тогава беше това писмо?
Бен го прочете още два пъти, като се опитваше да си представи как драконът произнася тези думи. Не беше трудно. Писмото звучеше, сякаш го бе писал той. Но изпращането на това писмо беше странно. Ако драконът наистина искаше да се срещне с Бен, тази заплаха, за която говореше, трябваше да е много сериозна. Бен отхвърли всякаква опасност от лично нападение. Страбон не изпитваше желание да му навреди, а дори и да изпитваше, никога не би му изпратил писмо, за да го подмами извън замъка — той просто можеше да полети и да дойде при него. Молбата Бен да отиде на срещата сам беше естествена за дракона. Страбон не се интересуваше от човеците като цяло и искаше всяка среща с тях да бъде запазвана като лична тайна. Също така, той беше доста честен по свой странен начин и след като беше обещал безопасно пътуване, щеше да удържи на думата си.
Все пак цялата работа караше Бен да се тревожи.
Да отиде сам?
И то в полунощ?
Той прочете писмото още веднъж и не научи нищо ново. Стоеше изправен пред масивните железни перила на спалнята, с възглавниците зад гърба си, и обмисляше проблема отново и отново. Знаеше какво щяха да кажат Куестър и Абърнати. Знаеше какъв спор щеше да се води. Но все пак в това писмо имаше нещо, което го подтикваше, нещо, което не му позволяваше просто да махне с ръка и да го остави да продължи да си съществува. Това го караше да обмисля проблема отново и отново, защото нещо му подсказваше, че щеше да бъде неразумно да пренебрегне предупреждението. Някакво шесто чувство му нашепваше, че има нещо, което си заслужава вниманието тук, нещо, от което да застане нащрек. Страбон не действаше безцелно и ако усетеше, че Отвъдната земя я грози опасност, той вероятно беше прав. Ако почувстваше нужда Бен да разбере за тази опасност, то тогава това наистина трябваше да стане.
Е, какво беше длъжен да направи той?
Накрая, без да е взел решение, Бен заспа. През целия следващ ден той продължи да си мисли за писмото, обмисляше го между срещите и конференциите, по време на хранене и докато преглеждаше документи, както и когато тичаше около замъка в късните следобедни часове преди вечеря, като спазваше тренировъчните си навици дори и сега. Буниън беше винаги до него — негов мълчалив невидим страж.
Бен се оттегли в покоите си в тази трета нощ след заминаването на Уилоу, а проблемът все още не беше решен.
Все пак до сутринта той беше взел решение — знаеше, че трябва да отиде. Трябваше да поеме риска, който се налагаше и да се надява, че писмото и предупреждението щяха да се окажат истински. Освен това беше убеден, че рискът не беше кой знае колко голям. Сърцето бе само на няколко часа път с кон. Щеше да вземе конния патрул на кралските стражи за подкрепа. Нямаше да каже нищо на никого, докато не бе готов да потегли. Това щеше да задържи Куестър, Абърнати и коболдите да не се въвличат в проблема. Щеше спокойно да остави кралските стражи да се върнат от Сърцето и щеше да влезе сам, за да провери как стоят нещата, да се срещне със Страбон, ако драконът беше там и да се върне преди зазоряване. Беше доста лесно и щеше да засити нуждата му да прави нещо друго, освен да се мотае насам-натам, без да знае какво трябва да стори!
В цялата работа имаше нещо, което го накара да направи решителната стъпка, въпреки че той не трябваше да разчита много на това. Независимо от каква опасност бе заплашен в дадена ситуация, Бен винаги оставаше под закрилата на Паладин. Непобедимият кралски воин беше единственото най-силно създание в кралството и то съществуваше само с цел да съблюдава за безопасността на краля. То можеше да бъде призовано мигновено, появяването му изискваше само Бен да стисне медальона, който носеше около врата си, с гравиран върху него рицар, яздещ кон извън Сребърния дворец по изгрев-слънце. Стисни медальона, призови Паладин и рицарят на духовете и сенките щеше да се появи на мига.