Проблемът с Паладин беше, разбира се, в това, че непобедимият кралски воин беше всъщност самият крал. Или другото лице на краля. Или още по-точно — другото лице на всеки, който в дадения момент беше крал. В този случай това означаваше, че Паладин наистина беше другото лице на Бен, тъмната, разрушителна сила, родена от нещо, съществуващо в него, което той по-скоро никога не би приел, че съществува. Но то беше там, прехвърчаше някъде по краищата на съзнанието му в очакване. Бен се бореше с действителното значение на това, още откакто откри истината за Паладин. Паладин беше машина за убиване, която бе служила в името на кралете на Отвъдната земя от самото начало. Беше сътворена от вълшебните същества, за да закриля владетеля, когото бяха избрали да пази вратите към вълшебния свят. Паладин бе участвал във всяка битка, сполетявала множеството различни владетели на Отвъдната земя, беше защитавал всички каузи и бе отстоявал напора на всички врагове. Неведнъж беше предизвикван, но никога не беше губил. Можеше да умре само, ако и кралят умреше. Прераждаше се, когато коронясваха новия крал. Беше вечно и безсмъртно създание, което живееше, само за да се бие и се биеше, само за да убива.
То беше част от Бен Холидей, неразделна част от него и от неговата същност, не просто заради задълженията, които изпълняваше, но и защото във всяко живо същество се таеше съзнателна, сдържана, разрушителна сила. Бен отдавна бе открил, че вселяването на Паладин в неговото същество, тяхното сливане в едно, се дължеше колкото на тъмната му страна на човешко същество, толкова и на намесата на вълшебните сили. Голяма част от него беше Паладин, защото наистина Паладин бе другата му страна — страна, която пазеше дълбоко стаена, откакто стана крал на Отвъдната земя.
Ето защо той можеше да разчита на Паладин да му се притече на помощ, ако се наложеше, въпреки че с голяма неохота щеше да призове тъмния воин отново, освен ако наистина не беше крайно необходимо. Призоваването му беше последната стъпка, постоянно си повтаряше той, но щеше да прибегне и към нея, ако се наложеше. Все пак не вярваше това да се случи отново, така, както стана някога; беше нещо, което нямаше повече да направи.
Бен прекара четвъртия ден в размисъл, като се гледаше отстрани през по-голямата част от времето; наблюдаваше как Бен Холидей преживяваше вълненията около длъжността си на крал. Чувстваше се толкова необичайно заради онова, което правеше, като в същото време пазеше дълбоко стаени мислите си относно плановете за идващата нощ и затова се чудеше как никой още не е забелязал. Изглежда Куестър Тюс и Абърнати го намираха такъв, какъвто беше винаги и не разпитваха дали нещо не е наред. Никой не разпитваше. Бен изпълни дневните си задължения, изяде вечерята си, оттегли се в стаята си и седна в очакване.
Когато се стъмни, а здрачът бързо се изтърколи в нощта, той слезе надолу към конюшните, поръча да доведат Правосъдник — любимия му дорест жребец — призова охрана от шестима мъже и яхнал коня, напусна двореца. Направи го тихо, без да извести на никого и затова успя да се промъкне, без да бъде забелязан. Патрулите идваха и си отиваха от Сребърния дворец през цялото време; един от тях в повече, яздещ в мрака, не привличаше особено вниманието. Дори Буниън сигурно вече си почиваше в очакване на един сутрешен крос с Бен. Беше обикновена лятна нощ, ленива и топла, а във въздуха витаеше някакво усещане, че всичко със света е наред, а сънят е просто една прозявка и едно дълбоко бавно издишване. Бен и стражите му яздеха по главния път, а Сребърният дворец се превръщаше в трепет на мека звездна светлина на фона на опушената тъмнина, превръщаше се в отражение, което едва-едва просветваше, докато те се изкачваха по гористите хълмове на запад и след това то съвсем се изгуби сред клоните на дърветата.
Те пътуваха бързо, Бен ускоряваше хода в нетърпението си да стигне до Сърцето преди полунощ, като направляваше посоката по звездите и по своето собствено чувство за време. Беше се научил да живее, без каквито и да е часовници, откакто бе дошъл на Отвъдната земя и сега можеше да познава времето по старите начини чрез поглед към небето, чрез дължината и разположението на сенките по земята и чрез усета във въздуха и росата, събрана из тревата. Неговите сетива бяха по-силни в този свят, както беше установил, може би защото тук беше принуден в повече случаи да разчита на тях. Носеше черни дрехи и обувки, както и черна ризница, направена от Куестър Тюс с магическа сила, от желязо така, че да бъде едновременно както лека, така и много издръжлива. Бен носеше ценния медальон на кралете на Отвъдната земя, заедно с един дълъг нож. На гърба му бе преметнат голям меч, защото кралят трябваше да пътува въоръжен при нощни походи и патрули. Ръкавици за езда предпазваха ръцете му, а около врата му беше преметнат тъмен шал, за да го пази от праха.