— Да, това наистина е била майка ти. Наблюдавала те е. Преценявала е. Може би ще се покаже някой ден.
И един ден тя го направи. В полунощ, в средата на лятото, майка й се появи сред лунното сияние, като се извиваше и правеше големи скокове, от горските дървета към поляната, за да танцува за своето дете, което толкова дълго я бе чакало. В танца имаше някаква вълшебна сила и тогава Уилоу разбра завинаги, че животът й ще бъде невероятен и изпълнен с чудеса.
Сега, след като толкова години и толкова посещения при старите борове бяха изминали оттогава, Уилоу отново бе тук. Беше дошла, за да каже на майка си за детето, което носеше, за пътуването, което щеше да предприеме и за получените предупреждения. Чувствата й бяха твърде противоречиви. От една страна се радваше от наближаващото раждане на детето, дадено й от Бен; от друга беше уплашена заради предстоящото пътуване и се притесняваше заради предупрежденията, които Земната майка и баща й бяха отправили към нея. Последното я тревожеше най-много, защото това бяха предупрежденията на две от най-силните, способни на магии, същества на Отвъдната земя, като и двамата настояваха тя да бъде нащрек; предупреждаваха, че това дете, което тя толкова желае, ще промени целия й живот.
Уилоу се опитваше да отсее чувствата си, докато очакваше настъпването на мрака. Тя мислеше и за предупрежденията, които получи. И при двете нямаше никакви нови проблясъци. Разсъжденията й бяха просто средство, с което да спечели увереност в разума и в чувствата си. Ако Бен бе тук, тя щеше да поговори за всичко това с него. И тъй като него го нямаше, тя беше принудена да използва начините, които познаваше още откакто беше малка и растеше в самота.
Най-вече Уилоу се надяваше, че майка й ще може да й помогне. Те щяха да поговорят така, както винаги бяха правили, чрез танца на горската нимфа. Този танц щеше да събуди видения, а от своя страна виденията щяха да предизвикат разбиране. Така бе ставало много пъти. Уилоу се надяваше, че и сега танцът ще помогне.
Здрачът се сгъсти и по небето се появиха звезди. На север в простора се виждаха две луни, не много високо над хоризонта; едната беше бледоморава, а другата — с цвят на праскова. Нощният въздух бе изпълнен с аромат на борови иглички и диви цветя, а поляната беше умълчана. Уилоу седеше и мислеше за Бен. Искаше й се сега той да е с нея. Всичко щеше да бъде много по-лесно, ако той беше тук. Тя не обичаше да бъде далеч от него. Чувстваше, че нещо й липсва.
Беше почти полунощ, когато майка й дойде. Тя изскочи зад дърветата с поредица от безшумни движения, които я отвеждаха от едно сенчесто място на друго. Тя беше малко ефирно създание с дълга сребърна коса, бледозелена кожа, като тази на Уилоу и тяло на дете. Не носеше дрехи по себе си. Тичаше по краищата на поляната, сякаш вкусваше от водите на някакво осветено от лунните лъчи езеро и след това изчезна зад дърветата, за да се скрие.
Уилоу застина в очакване.
Майка й се върна с едно проблясване на сребристата си кожа, бързо се завъртя около нея, като допря с пръсти страните й, сякаш с кадифе и после отново изчезна.
— Мамо? — тихо я повика Уилоу.
Миг по-късно майка й танцуваше пред дърветата, по средата на звездната светлина, която лъкатушеше сред големите клони. Нимфата се извиваше и се въртеше и скачаше сред лъчистото сияние, ръцете й плавно се движеха, като се протягаха към дъщеря й. В ответ Уилоу вдигна своите. Те не се докоснаха, но потоците от думи започнаха да текат между тях, отекващи единствено в съзнанието и тогава от мислите започнаха да се раждат видения.
Уилоу си спомни за своето обещание към баща си и заговори първо за неговото желание да погледа танца на нимфата. Майка й на мига се отдръпна назад и тя остави въпроса нерешен. Уилоу разказа за Бен и за живота в Сребърния дворец. Този път в отговора на майка й имаше щастие, въпреки че то беше незначително и премерено, тъй като тя не можеше да разбере живота отвъд гората и танците — живот, отвъд нейния собствен. По някакъв безпристрастен начин майката се радваше за Уилоу. Тя не бе способна да направи нищо повече. Уилоу се беше научила да взема онова, което майка й предлагаше и да извлича от него всичко.