— Кой, Горс ли? Точно тук, под обедното слънце, насред тази пустош? — Бигар подсмръкна. — Съмнявам се. Той е нощно същество и не се излага на продължителна слънчева светлина. Вампир, мисля, че така го наричат.
Хорис сърдито го погледна.
— Доста си смел, когато той не е наблизо, нали?
— Просто знам къде ми е силата.
— Не го забелязах миналата нощ. Не си спомням да си казал нещо за това, че от плана няма да има никаква полза, когато той ни го обясняваше.
— Значи ти смяташ, че планът е добър, така ли, Хорис? Вярно ли е? Мислиш, че ще проработи?
Хорис предизвикателно стисна челюстта си, застанал на средата на пътя, обърнат с лице към мулето и към птицата, с юмруци върху бедрата си. Приличаше на боксьор, повел в резултата.
— Разбира се, че ще проработи! — заяви той.
Бигар презрително подсмръкна.
— Е, така значи. Няма да споря. Какъв е смисълът да противореча на това същество, този Горс, ако ти ще се мотаеш наоколо и ще кимаш в знак на съгласие при всяка недодялана идея, която му хрумне? Какво очакваш да направя аз, Хорис? Не мога да те предпазя от самия теб. Ти не би се вслушал в никого, щом разсъждаваш така. Със сигурност не и в мен. Преди всичко, аз съм просто твоят домашен любимец.
Хорис изскърца със зъби.
— Домашните животни трябва да уважават господарите си, Бигар. Кога смяташ, че ще започнеш да го правиш?
— Вероятно, когато си намеря господар, който си струва усилията да го правя!
Хорис издиша, като едновременно с това изсъска.
— Грешката не е у мен! Аз не съм сгрешил по никакъв начин! Горс е тук заради теб! Преди всичко, ти си този, който го призова тук!
Бигар щракна с клюн.
— Ти си този, който каза магическите думи, доколкото си спомням!
— Ти ми каза да го направя!
— Е, не трябваше да го правиш!
Хорис изпусна въжето на мулето. Трепереше целият. Беше горещо тук, под обедното лятно слънце, без сянката на горските дървета, върху прашния и сух път. Дрехите, които носеше — молителски одежди — бяха от груб плат, изпускаха неприятна миризма и по тях се забелязваха петна от пот. Хорис вървеше така някъде от полунощ, защото Горс го искаше пред вратите на двореца точно преди залез-слънце днес, за да могат да го оставят да пренощува в двореца. Той беше изморен и гладен (за молителите не се полагаше и храна, освен ако можеш да изтърпиш тези безвкусни Тъжносмевки), а търпението му започваше да се изчерпва.
— Виж, Бигар — обърна се Хорис към птицата толкова спокойно, колкото можеше. — Не мога повече да споря с теб. Ти имаше възможност да кажеш нещо преди това и не се възползва. Така че слушай — планът ще успее, схващаш ли? Ще успее! Може ти да не смяташ така, а може и аз да не го мисля, но щом като Горс е казал, че ще успее, значи така и ще бъде!
Той се прегъна напред като тръстика при силен вятър.
— Видя ли колко лесно се отърва Горс от Холидей? — продължи той. — Както и от Страбон, а и от Нощната сянка? Ето как, Бигар! — и Хорис драматично стисна пръстите си. — Това същество притежава много сила, в случай, че не си забелязал. Сега, след като кралят, вещицата и драконът вече ги няма, кой ще му се изпречи на пътя? Ето затова планът ще успее. И точно затова аз нямам намерение да задавам глупави въпроси!
Птицата погледна надолу към него.
— Трябва да се вслушаш в себе си, Хорис. Наистина трябва. Отърва се от Холидей, и от вещицата, и от дракона, нали? — Бигар щракна с клюна си, за да имитира жеста му. — Хрумвало ли ти е някога, че той може да се отърве така лесно и от нас? Имам предвид, всъщност, за какво той има нужда от нас? Задавал ли си си този въпрос? Ние сме момчета за поръчки, Хорис. Това е всичко, което представляваме. Ние тичаме нагоре-надолу, вършим неща, които той не може да свърши сам, но веднъж, след като ги свършим, тогава — какво? Ако този така наречен план успее, за какво ще му трябваме ние след това?
Изведнъж Хорис Кю усети как стомахът му се свива. Може би Бигар беше прав. Пред очите му все още бяха Холидей, вещицата и дракона, които бяха засмукани към вътрешността на вълшебната кутия. Все още можеше да ги види как се борят за свободата си, преди окончателно да изчезнат сред мъглите. Когато самият той взе кутията, сякаш можеше да усети как те мърдат вътре като мишки в капан. Зачуди се какво ли бе сторил Горс с вълшебната кутия, след като Хорис я занесе обратно в пещерата. Зачуди се дали вътре имаше място за още други затворници.
Фокусникът с мъка преглътна.