— Не се тревожи, Горс винаги ще има нужда от нас настоя той, но сега не звучеше толкова убеден.
— Защо? — рязко попита Бигар.
— Защо?
— Не повтаряй след мен, Хорис. Предупредих те за това. Да, защо? По-добре си задай друг въпрос в това време. Ако той смята да ни даде цялата Отвъдна земя, какво тогава възнамерява да остави за себе си? И не ми казвай, че ще го направи от човещина. Не ми казвай, че не иска нищо за себе си. Този план води към нещо, а досега той не ни е казал до какво!
— Добре! Добре! — сега Хорис взе отбранителна позиция. — Може би има и нещо повече, за което той не ни е казал. Разбира се, защо не? Кажи, че имаш някаква представа за това! Защо не го попиташ, Бигар? Ако се тревожиш толкова, защо просто не го попиташ?
— По същата причина, поради която не го питаш и ти, Хорис! Не искам да си представя как ме пленяват като Холидей и останалите!
— Но ако аз го предизвикам, тогава всичко ще бъде наред, така ли?
— Докато той се нуждае от теб, ще бъде наред! Използвай мозъка си, Хорис! Той няма да ти направи нищо, докато има нужда от теб! Едва след това ще дойде времето, когато ще трябва да се тревожиш!
Хорис гневно закрачи напред. Прашни струи пот се стекоха по тясното му напрегнато лице.
— Това едва ли ще ни помогне сега, точно тук на пътя, почти пред портите на кралския дворец, нали? — ядосано изкрещя той. — Имаш ли някое по-полезно предложение?
Бигар отново разроши перата си, а тъмните му очи гледаха равнодушно и упорито.
— За твое сведение, имам. Целият този план зависи от това дали магическата сила, която той ни даде, ще ни свърши работа. Ако не ни свърши работа, то тогава магьосникът и кучето ще ни хвърлят в най-мрачния затвор, който могат да намерят. Холидей единствен беше на наша страна, когато бяхме тук преди, а сега той си отиде за дълго. Поради неговото отсъствие никой няма да бъде в особено добро настроение. Тогава, какво ще се случи, ако магическата сила не си свърши работата, Хорис?
Хорис намръщено и заплашително го погледна.
— Всичко това започва да ми писва, Бигар. Всъщност започваш да ми писваш и ти.
Бигар не изглеждаше много засегнат.
— Казвам да опитаме да направим някоя магия, преди да си напъхаме главите в устата на лъва.
Намръщеният поглед се задълбочи.
— Горс ни каза да не правим това, помниш ли? То изрично ни предупреди.
— Е, и какво от това? — настоя птицата. — Горс не е този, който поема всички рискове.
— Той каза, че каквото и да правим, не трябва да използваме магическата сила! И беше доста настоятелен, доколкото си спомням! — Хорис крещеше. — Ами ако не се шегува, Бигар? Помисли си — само си помисли сега за какво си говорим в този момент! В края на краищата, чия е магическата сила, а, идиот такъв?
Бигар се изплю — това не беше много лесно за една птица.
— Ти си много по-глупав, отколкото съм си представял, Хорис Кю. Ти си невъобразимо празноглав. И луд за връзване. И дори за човешко същество си изключителен страхливец!
Тогава Хорис се насочи към птицата; чашата на търпението му преля, а гневът му експлодира вътре в него. С рев на разярен лъв, той се нахвърли върху Бигар с намерението да го разкъса перце по перце. Но Бигар беше птица, а птиците могат да избягат от човек просто като се издигнат над земята. Точно това стори сега и Бигар — едно обичайно, лениво излитане във въздуха, така че да се завърти отвъд обсега на устремения, готов да го сграбчи, предполагаем фокусник. Това, което Хорис успя да направи, беше да изплаши товарното муле почти до смърт, след което то хукна обратно към гората и изчезна сред облак от прах с мощен, ужасен магарешки рев.
— О, по дяволите, по дяволите, по дяволите, по дяволите, по дяволите! — измърмори Хорис сред останалите, недостойни за вписване думи, когато най-накрая се успокои достатъчно, за да осъзнае какво беше направил.
Отне му около час, дори с помощта на Бигар, да догони мулето и ценните сандъци, които то носеше. Изтощени, намръщени и останали без идеи, фокусникът и птицата продължиха пътя си.
Беше почти на залез-слънце, когато те най-накрая пристигнаха пред портите на Сребърния дворец.
Куестър Тюс беше почти обезумял. Три дни бяха изминали откакто Бен Холидей изчезна и все още нямаше и помен от него. Стражите, които бяха придружили Великия господар до Сърцето, се бяха върнали направо обратно в двореца, след като го бяха изгубили и Куестър имаше възможност незабавно да изпрати спасителен екип. Този екип претърси целия район около Сърцето, а след това и цялата околност отвъд местността. От Великия господар нямаше и следа. Правосъдник беше намерен да си пасе на мястото, на което Холидей очевидно го бе оставил и това беше всичко. Имаше доказателства за някакви неуредици при Сърцето — няколко скъсани знамена, малко обърнати пейки и подложки, незначително количество мръсотия — но нищо, което да се свърже смислено и което да помогне да се разбере какво се беше случило с Холидей. Куестър сам беше отишъл там, за да огледа. Успя да усети присъствието на някаква приложена магия във въздуха, но тук по всяко време имаше събрана толкова много магическа сила, че беше невъзможно да се разгадае значението на тези странни следи.