Във всеки случай Бен Холидей оставаше неоткриваем. Куестър Тюс бързо се бе погрижил да запази отсъствието на краля в тайна, като заповяда на стражите и на спасителния екип да не разговарят за това с никого. Беше като да залепиш пръста си за дупката на пробито корито, както побърза да отбележи Абърнати. Новини от този род не се запазваха за дълго в тайна. Някой непременно щеше да проговори и след като веднъж вестта, че кралят наистина и със сигурност е изчезнал, неизбежно щяха да последват неприятности. Ако Речният господар не направеше първата крачка, то владетелите на Зеленоречието непременно щяха да я направят — особено Календбор от Риндуеър, най-могъщият измежду владетелите и неумолим враг на Бен Холидей. Календбор, повече от всеки друг благородник и владетел на Отвъдната земя, не можеше да се примири със загубата на властта си, която му донесе коронясването на Холидей. Привидно той признаваше суверенитета на Холидей и се подчиняваше на заповедите му. Но вътрешно кипеше като нещо, което е оставено твърде дълго да се вари на печката. Имаше, разбира се, и други, които щяха да приветстват новината за оттеглянето на Бен Холидей, без да се интересуват при какви обстоятелства се е случило това и Куестър Тюс знаеше, че трябва да сложи преграда на слуховете.
Хрумна му доста надежден план, който сподели единствено е Абърнати и коболдите, като ограничи броя на просветените до четирима. Той накара Абърнати да сложи край на търсенето и да оповести, че Великият господар се е завърнал невредим. За да убеди, онези, които живееха в двореца, че съобщението е вярно, а не е само още един слух, Куестър използва магия, за да създаде образа на Бен Холидей, който минава покрай укрепленията на двореца по обед, където можеше ясно да бъде видян отдолу. Вълшебникът дори успя да го накара да помаха. Той повтори творението си няколко пъти, за да се убеди, че е имало достатъчно свидетели. Беше доста убедително и клюката бързо се разнесе.
Междувременно Куестър използваше всеки удобен момент (което не беше напълно достатъчно) за магията за мигновени пътувания на Отвъдния далекоглед, с който обхождаше страната в търсене на Холидей. Усилията му се оказваха безрезултатни. От Великия господар нямаше и следа.
Разбира се, със или без Холидей, животът в Сребърния дворец продължаваше и беше важно, че онова, което трябваше да се свърши, се вършеше и се вършеше така, сякаш го вършеше Холидей. Това беше дяволски по-трудно, отколкото магията с един или два образа. Тъй като Холидей не беше там, за да се срещне с голям брой представители и официални лица, дошли от всички краища на Отвъдната земя, Куестър Тюс и Абърнати бяха принудени да правят това вместо него и да се преструват, че са били помолени да го направят. Някои от посетителите бяха пропътували огромни разстояния, за да се срещнат с Великия господар. Други бяха призовани да дойдат. Никой от тях нямаше да остане очарован, ако срещата му се отложеше. Куестър прибягваше до всякакви отчаяни усилия, за да потуши подозренията. Той подправяше името на Великия господар върху заповеди. Изпращаше подаръци. Раздаваше награди и похвални слова. Дори се опита чрез магия да възпроизведе гласа на Великия господар зад една завеса. Това усилие предизвика получаването на женски глас и накара, онези, които го чуха да втренчат очи едни в други в недоумение — коя беше тази жена с Великия господар отзад? — и Куестър бе принуден да спаси положението, като каза, че това е една от прислужничките, взела Холидей за някой натрапник. Някои от неговите магии все още изискваха да поработи над тях.
Съществуваше и проблемът с отсъствието на Уилоу, който Великият господар не бе успял да обясни преди самия той да изчезне, така че липсваха не един, а двама души. Но все пак, тъй като Холидей не изглеждаше необичайно притеснен за отсъствието на Уилоу, Куестър реши, че той също не трябва да се грижи за това, поне не сега. Всъщност единствената причина да я намери — защото той нямаше някаква особена причина да се тревожи за нейната безопасност — беше, за да й каже за изчезването на Великия господар. Куестър реши, че животът му не се нуждае от допълнителни усложнения. Ако Холидей не се намереше до пристигането на силфидата, Куестър щеше да й разкрие новината. В края на краищата той можеше да направи единствено това.